Да, проблемът с поддомейна blog.ickata.net вече е минало, съответно настоящия блог вече биде на този адрес (http://blog.ickata.net – обърнете внимание – без "www" отпред!). Естествено, ickata.net/blog ще препраща на blog.ickata.net.
Днеска цял ден на работа, мноо бачкане, направо съм скапан.
Мда, днес денят определено почна добре. По програма от 10 трябваше да имам лекции но специално днес нямах. Това ми позволи сутринта да се излежа до към 10 
. Захванах се да преписвам един доклад за пред Баби (са няма да ви обяснявам коя е Баби, така де 
), бахти досадната работа.
Следобед – 3 часа тъпеене в УНСС. На всичкото отгоре Баби ни задържа 20 минути повече – побеснях, ама и се счупихме от хилеж 
, щото като стана 17:30, т.е. време да си ходиме, почнаха да звънят и вибрират телефони, в т. ч. и моя, баси лудницата. Баби нещо се чувстваше зле и не можеше да говори, затова на края на часа помоли Диди да чете някакви данни. Диди диктува, ние пишем, а аз се чупя от смях, щот вече пресрочваме времето, а Диди с поглед ми обяснява че има още бая за писане. По едно време и на нея и стана смешно, горката не можеше да чете, стиснах устни да млъкна, щото заради мен тя щеше да го отнесе .
Вечерта се закотвих да инсталирам Уиндоус и програми на шефа ми, той току-що си купил комп. Айде и там 2 часа, правейки "любимото ми" инсталиране на Windows. Бре по едно време не мога да намеря драйвери за видеокартата, и моля ви се XP-то ми пуска цвета на 4 бита!!! Вие представяте ли си, ебаси мацаницата беше на екрана, жалко че нямах фотоапарат да го снимам. както и да е, намерих драйвери и всичко беше ОК.
П.П. Качих снимки от рожденния ден на Хрисчъна, можете да ги видите тук. (не са общодостъпни, как да ги видите ме питайте на ICQ-то или на email-а.)
Не мога да не отбележа колко яка игра е Knights of Honor. Направо вече откачам – днес се размазах от игра. През целия ден не съм мислил за нищо друго, освен за това как ще се прибера, ще си включа компа и директно ще пусна Knights of Honor. А като се сетя, че за утре трябваше да пиша, или по-точно препиша, един доклад, … Абе честно казано не ми дреме особено!
За тези, които не знаят, Knights of Honor е компютърна игра, политическа стратегия. Правена е от българи, Black Sea Studios, което ме радва още повече. В общи линии избирате си държава, избирате си период, в който да играете и… се вживявате в ролята на цар, крал, или там каквато ви е титлата. Играта наистина предлага много възможности, политическата част е добре развита. Битките могат да се водят както от стратгически, така и от близък план. Има си трески за дялане игрицата де, то коя ли няма, но като цяло играта е СУПЕР, и ако си падате по игри, съветвам ви да си я вземете.
"А, ама аз по принцип не играя стратегии, ш’от ни мъ кефят!"
Не те кефят ама тая игра направо ще те разбие. Аз също не си падам много по стратегите, обаче тая игра направо кърти мивки! Един простичък факт – играта излезе миналата година по това време. Счупих се да играя месец – два, сега пак ми се беше доиграло и пак я подкарах.
Спирам с приказките, повече инфо за играта тук. Отивам да джиткам Knights of Honor !
Снощи бяхме у Хрисчъна на рожден ден. Събрахме се бая народ от класа, 15 човека. Добре пиинахме . Добре се и посмяхме.
Интересната част започна още по пътя към блока на Госпожата (другия прякор на Хрисчън). Докато й купувахме букет, Ванката се издъни с невежеството си, като предложи да й вземем "три – четири хризантеми". Няма да забравя незабавната реплика на бай Крум към Ванката: "Четири ще ти носим на тебе, след 100 години" . Човека не знаел, че четен брой цветя се носели само на помени. Ми необразовано е момчето, простено му е. Вече знае.
Последва доста мотаене, докато намерим блок еди кой си в Дружба 1 (умишлено не споменавам номера на блока). Хрисчън беше пратила на Ванката карта, нарисувана на Windows Paint , по която трябваше да се ориентираме как да стигнем. Ваньо обаче беше прерисувало картата на ръка, поради липсата на принтер. Сещате се вече за какво ставаше въпрос, получи се нещо като развален телефон. И като добавим, че картата нямаше никакви отличителни белези, по които да се ориентираме (с изключение на един "висок блок" ), кашата вече ставаше пълна. Очаквано, мотахме се половин час докато го намерим тоя блок. Нейсе, важното е, че го намерихме, и дори бяхме (аз, Крум, Павката и Ванката) едни от първите гости на това "тържество".
Общо бяхме доста хора, от класа 15 човека, колеги на Хрисчъна и още там некви. Сред гостите беше и Миша (в ТБГ-то по-известна с прякора си Годзилата ). В даскалото беше хвърлила око на Емсата, и когато Годзилата дойде на купона Емсата се покри за да не го забележи. По случая Емо беше поздравен от Спас и Дизи с Годзила Кючек на Тони Стораро .
По едно време забелязах липсата на Крум и Ванката. Открих ги в кухнята. Неее, нищо незаконно не правеха, гледаха спортните новини, или по-точно се опитваха да ги гледат, тъй като Ванката беше разместил антената на телевизора и точно в този момент отнасяше псувни и як пердах от Крумбата . Присъединих се към тях, след което и Павката, а постепенно и другите налазиха. Така се отделихме класа в кухнята и си припомнихме добре доброто старо време, хилихме се като луди, а междувременно похапвахме добре, все пак бяхме в кухнята, а всичкото ядене беше там! И в поркането не изоставахме .
Към 2 часа настана време да си ходим.
Mда, ето че най-накрая откривам този блог. Бая препятствия срещнах докато го пусна, имаше проблем с домейна, то и сега си го има де, затова засега блога ще остане на този адрес: http://ickata.net/blog.
За тези, които не знаят какво аджеба е туй животно блог, няма да обяснявам. Еми да, хората по-добре са го обяснили от мен – четете тук.
И така, обявявам официално блога ми за открит!