… и сега мисля да го ударя на живот и дерибейщина. Още не си знам резултата от последния изпит де, ама… трябва да съм изкарал. Така че може вече да се празнува. На всички, дето се пребориха с изпитите и ще запишат следващия семестър – честито!
Месечен архив за януари, 2006
Брррррр… Голям студ… И миналата година имаше 1-2 седмици голям студ… ама без вятър. Сега сух студ, ниски температури + вятър – неочаквано лоша комбинация… Добре, че поне няма да се задържи много време (дано). Утре съм си вкъщи цял ден – парнаджия. Ако нямате работа стойте си вкъщи – вънка дебне Бялата смърт.
Опитвам се да си сложа реален IP. Ама нещо куца работата, тук с доставчиците се мъчиме. А днес по едно време ми изсипаха, че проблема бил в мен, имал съм вирус. А и по едно време, докато ръчкам из настройките и пробвам различни ИП-та, DNS-и и пр. , излиза ми едно съобщение, че незнам къф си файл, незнам кво му се случило, и… системата ще се рестартира след 60 секунди… Което напомня на един вирус от недалечното минало, който един ден ми скапа нервите (първия и единствен вирус, който съм ловил, м/у другото (надявам се да е и последния)). И казвам си, нищо чудно да съм наловил някоя гад, въпреки че толкова много внимавам. Сканирам – нищо. Нищо подозрително в service-ите, в старт-ъп приложенията, в реджистрито.
Казаха ми да си сложа и Service Pack 2 (мразя Service Pack-овете, мноо пипат 
). А каква мъка е да се сложи тоя сървиз пак, не е истина. Чакай после даунлоуд на ъпдейтите за антивирусната, щот като сложих СП2 се прее*а… Мразя си живота!
Ей сега разбрах колко хубаво нещо са това USB преносителите на данни. Няма вече компютър, който да няма USB порт, даже и на старите щайги се намира това чудо на техниката. Ако не знаете какво е USB – инфо тук.
Дойде днес един познат вкъщи, с лаптопа си. Помоли ме да ми ползва интернета за да изпрати по пощата един файл. Нямаше как да ми ползва нета обаче поради настройките на сървъра за сигурност. Нямаше и как да прехвърлим файла на моя комп. Нямаше как, защото… нямам USB преносител на данни ("а т’ва пък кво е?" - инфо тук). От маса време се каня да си купя подобно животно, ама все нещо не ми се дават 20-30 лв. Ама като се замисли човек, за тия пари доста работа можеш да си свършиш. И не ти трябва нещо голямо като памет – един 256 мегабайтов USB носител върши идеална работа – за файлове, които са големи, за да се поберат на дискети, и в същото време – малки, за да е рентабилно да ги записваш на СиДи (ако имаш записвачка изобщо).
Днеска стана верижна катастрофа, непосредствено зад мен. Между Младост и Дървеница скоро сложиха сфетофар на едно малко кръстовище. Спирам си аз на сфетофара (червено), за мен културно си спира едно малко камионче "Мерцедес". Адски много е хлъзгаво. Тъй като камиончето е височко, на огледалото за задно виждане не мога да видя какво става зад него. По едно време обаче чувам шум, като от пързаляне, все едно някой е набил спирачки и се носи като шейна. След което се чува "прас!" , "прас!", "прас!", "прас!" и при последното "прас!" Мерцедеса зад мен се помръдна и тръгна към мен. Много бързо включих на първа и минах малко напред, за да не ме удари. Не успя – размина ми се. Аз бях първия неударен автомобил. Сфетофара светна зелено, и потеглих. След като малко се отдалечих, на задното огледало видях отзад какво става – 3 коли плюс камиона се бяха помлели, а колите бяха застанали така че блокираха цялото платно за движение.
Днес ми се размина, но това не значи, че и следващия път ще ми се размине. Заради нек’ви некадърници. Или хора без акъл. Извинявай, но не можеш да караш бързо при зимни условия (не е задължително да има сняг или лед, за да се пързаля), а пък изобщо не можеш да млатиш спирачката на хлъзгаво просто ей така – ефектът е верижна катастрофа. Знам, че на всеки може да се случи. Но всички трябва да сме внимателни, за да се сведат рисковете от подобни ситуации до минимум.
Призив към всички шофьори
Карайте внимателно бе хора! Днешната катастрофа се размина само със сплескани коли. Това се оправя. Ами тези, в които мрат хора? Човешкия живот – той не се оправя! Свидетел съм на тежка катастрофа. Видях умрели, които лежаха неподвижно, смачкани от ламарините на една сплескала се кола. Нямам думи – разтърсваща картина! Няма смисъл да се правите на шофьори, особено пък сега – зимно време. А и по принцип.