Архив за август, 2006
„Изпрана“ USB флаш памет
28 август, 2006Дали според вас ще работи флаш устройството ви за пренасяне на данни, ако го изперете в пералнята? Най-добре не си го правете този експеримент, защото аз направих тази "грешка" (естествено, че не нарочно – така е който не си пребърква джобовете, а направо мята всичко в пералнята 
). Свалям си аз едни дънки от простора, и докато ги сгъвам прилежно, усещам, че имам нещо в единия джоб. Бъркам, и какво мислите изваждам? USB стикчето ми, което последно го бях носил в офиса, за да прехвърлям някаква информация, и естествено съм забравил да го извадя. Погледнах го, а по него още имаше вода! Казах си, че това едва ли ще тръгне повече. Но след като поизсъхна все пак реших да пробвам, и, за мое най-голямо учудване, взе, че прорабори! Направо не е за вярване!!!
Левски, Челси и Барса…
24 август, 2006… е какво да му коментирам, по-лошо от това нема… 
А Левски шампион але але…!
24 август, 2006Началото бе за домакините, които се хвърлиха да отбелязяват ранен гол. Създадоха се две-три по-опанси ситуации пред Петков, които обаче пресилено бихме нарекли голови положения. Киево опитаха и епизодични удари отдалеч, които не представляваха проблен за българския вратар.
Най-активния в редиците на италианците – Амаури бе близо до гола в 27 минута, когато стреля с глава, но Петков закова кълбото на голлинията. Левски опитваха атаки, предимно чрез Йовов, който обаче потвърди слабата си моментна форма и провали на два пъти добри ситуации.
В 37 минута, след продължителна атака на Левски и неконцентрирана игра на защитата на домакините топката попадна в Димитър Телкийски, който я пое и с левия крак безжалостни я заби в долния ляв ъгъл на вратата на Винченцо Сичиняно – 1:0 за "сините".
Противно на логиката обаче, вместо Киево да поемат инициативата, предвид че им бяха нужни четири безответни гола, за да продължат, положението напълно се владееше от Левски, които имаха шанса да отбележат поне още веднъж до края на първите 45 минути. Полувремето обаче дойде при минимална преднина за българския шампион.
Второто полувреме започна с два бързи гола – по един в двете врати. Първо в 47 минута Седрик Бардон отбеляза с удар от 25 м в долния десен ъгъл на вратата на Киево, а секунди след това след корнер пред Петков Амаури се оказа най-съобразителен и с глава намали резултата.
Последваха скучни минути, в които топката се разиграваше предимно в средата на терена. Положенията пред двамата вратари се брояха на пръсти, като можем да отбележим две-три по-опасни положения пред Петков, в които нашият вратар излезе победител.
Левски отвърна едва в 76 минута с удар на Вагнер, уловен от Сичиано.
Успокоени от добрия резултат "сините" допуснаха изравняване в 82 минута, когато Амаури засече ниско центриране отдясно и заби топката във вратата.
Двата състава завършиха с по 10 души, тъй като от игра бяха отстранени Салваторе Лана от Киево в 84-та минута и Лусио Вагнер от Левски в 90-та минута.
Краят на мача дойде при резултат 2:2 и така Левски стана първият български отбор, който влиза в групите на Шампионската лига.
Най-после – Шампионска лига!
Жега, та са ни траи
20 август, 2006УжасТ! Термометърът показва 36° на сянка! Вънка не е за мъже, направо не се живее! А миналата година по същото време беше нек’ъф студ, и валеше нон-стоп, и плувахме… И положението си беше …. и така нататък. Да. Но честно казано, предпочитам да ми е жега, отколкото да се давя. Ще се криеме на сянка и така.
Нови чистачки
13 август, 2006Вчера си купих комплект нови чистачки за аутомобила. 300 зора видях докато ги сложа – те имат там комплект сглобки, в зависимост от това каква точно частичка ти трябва за да се закачи към рамото. И не става, и не става, и не става, и накрая взех, че свалих сглобките от старите чистачки, нищо че са малко счупени, и ги сложих на новите. И стана.
Чистачките е хубаво по принцип всеки сезон да се сменят, или най-малкото – перата да се мажат със специален препарат който запазва гумата. Аз със тези старите карах близо вече 2 години, и накрая вече не ставаха за нищо. И като прибавим, че едната (дясната) беше счупена, сещайте се за какво става дума. Онзи ден някакъв ме задмина като пътен знак и ме напръска, а старите чистачки изобщо не почистиха. Ядосах се и си взех новите. Та така.
А иначе вчера си измих колата основно от вътре и от вън, ей тя изглеждала доста добре ! Ама само като си представя, че буквално след ден-два обиколки из София ще стане отново кафява, ми се реве. Много ни е мръсна столицата.
Поредния натоварен ден
10 август, 2006Днес отново тежък ден на работното място. Абе направо ми се разката фамилииката тука 2 седмици, не мога да си надигна главата. По цял ден се разправям с работници – тъпаци, дето не знаят какво и как да свършат, непрекъснато ходиш по задника им и им обясняваш, и накрая вземеш та си свършиш работата сам. Та така.
Отделно работя по сайта на Inet Design, една друга поръчка още не съм я почвал, обещал съм едни неща на един познат… Абе, с 2 думи, мама си е****…
5 август
5 август, 20065 август. Измина точно една година от големите наводнения през 2005. На тази дата, точно преди една година, започна всичко. След като с дни не беше спирало да вали пороен дъжд, язовирите се напълниха, и… започнаха да преливат. Реките излязоха от коритата си, повличайки и рушейки всичко по пътя си. Подпочвените води се покачиха, мазетата и приземните етажи в много селища се наводниха. Реките в с. Раковица пък напълниха дворовете на хората с тонове пясък, тиня и наноси. Мнозина останаха без покрив. Бяха разрушени мостове, пътища; река Лесновска беше буквално изкъртила някъде около 200 метра от асфалта на Ботевградското шосе, непосредствено преди Долни Богров. Елин Пелин беше откъснат от света, а заедно с него и околните селища…
Ужасът беше пълен, паниката – голяма. А продължаваше да вали…
Датата 5 август 2005 година беше върховата точка на наводненията в Софииска област. Беше петък сутринта. Пътувах за работа, минавах през маршрута Гара Ел. Пелин -> Нови хан -> София. По пътищата имаше огромни локви, колите едвам преминаваха. Някак си се добрах до работа. Там цял ден прекарах в тръпки и не се отлепвах и за миг от радиото – там говореха, че язовир Огняново прелива… И продължаваше да вали…
Тръгнахме да се прибираме към Лесново. По пътя слушахме по радиото за наводненията и за това как Елин Пелин вече е наводнен. Бързахме, за да си видим домовете… А в Лесново всичко изглеждаше спокойно. Като изключим, че нямаше ток и вода, всичко беше наред. Очакваше се да няма вода доста време, тъй като хората говореха, че помпената станция била наводнена и помпите са спрени, за да не се ‘изпържи’ някой.
И така, без ток и вода, тръгнахме към София, с идеята да прекараме няколко дни там, докато се пооправят нещата. А не спираше да вали… По улиците и пътищата вече буквално течаха реки. Взехме набързо всичко необходимо и тръгнахме. Колите едвам премихаваха през огромните локви и течащите по пътищата реки; много от тях бяха закъсали.
След като пристигнахме в София, имахме възможност да чуем новините. Тогава съобщиха, че голяма част от Елин Пелин и околните села са наводнени, и че всички пътища до Елин Пелин са блокирани, и може да се стигне само с БТР. Аз бях с леля ми и вуйчо, майка ми беше в Елин Пелин. Така почти 5 дни семейството ми беше разделено, чувахме се само по телефоните. Истинско бедствие. И страшно много се притиснявах за дома си.
Най-после спря да вали. На 7 август направихме първия опит да стигнем до Лесново – неуспешен. Пътищата бяха заляти. А от магистралата, Елин Пелин и околностите му изглеждаха като едно голямо езеро… направо море. Потресаваща картина!
На 9 август успяхме да се добреме до Лесново, и да се видим с близките. Всички бяхме добре. И къщите бяха незасегнати, като изключим наводнените дворове и мазетата. Но можеше и да бъде по-лошо.
Едва сега, след една година, разказвам за наводнението миналата година. То остави траен отпечатък в живота ми. Виновни за това отново не се намериха – човешка грешка, или грешка на природата? Или възмездието на природата за човешките грешки? Това ще остане неразгадано, всеки ще си го тълкува по своему. Бяха отпуснати пари за бедстващите, както и за почистване коритата на реките, но само част от тях се уползотвориха по предназначение. Останалите? За лични облаги – не забравяйте, че живеем в България!
И сега, след една година, на 5 август 2006, над София се изсипа пороен дъжд, който продължи… 20 минути. Може би за да напомни бегло за събитията от миналата година…
Скапан от работа
4 август, 2006Направо съм скапан от работа. Тук вече трета седмица не мога да си взема въздух. УжасТ!
Днес съм заработил от 7:00. В 11:00 закусих в движение. Едва в 12:00 спрях за малко. Обяда ми беше в 16:30!!! А едва в 18:30 си тръгнах! Направо не издържам вече, страшно много работа и напрежение. А и вкъщи не се спирам. Много съм изморен.