Днес беше много кофти ден. В работата днес всички шефове решиха да се правят на такива и не ми беше особено приятно. Никак. "Ицка, това защо не си го свършил?", "Ицо ела тука!", "Ицо ти сега какво правиш?"… и разни такива, аз си върша работата а всеки ме занимава с допълнителни задачи. Абе що си не гледате работата? Започна да ми писва цялата тая работа. Днеска бяхме закъсали откъм техника и се наложи да се включа в стоварането на ламарина – 6 тона. Разгони ми се фамилията. А накрая трябваше и да разнасям учебници за фирмата – нали почвам вече и там работа. Няма начин, паре нема – действайте!
Иначе днеска на бачкането отнякъде се домъкна някакво малко коте – явно захвърлено. И май определено си ме хареса, щото се настани в склада под стилажите и неможах да го изгоня. Даже СОТ-а не съм включвал заради него. Тук от лятото ми върви само на котки, мамицата му. Откакто Сивушка ми се окоти пред вратата и започнаха проблемите…
И не само деня, ами цялата седмица ми е кофти. Явно съм в дупка. Ще тряа да излизам някакси. 
