Архив за ноември, 2007
Днес е 27 ноември – рожден ден на блога ми!
27 ноември, 2007Ето че бях на път да пропусна, че днес блогът ми навършва две години. Да, на 27.11.2005г. официално го открих.
По това време много беше модерно да имаш блог, та и аз така барабар Петко с мъжете – и аз с блог. То туй хубаво, ама обикновенно блоговете са тематични, т.е. авторите им пишат основно за конкретна тема (автомобили, компютри, програмиране, че и по-конкретно като например езици за програмиране). Има и доста лични блогове, в които авторите им пишат какво ги вълнува.
Моят незнам точно като какъв може да се определи. Не бих казал че блогът ми е тематичен. Да, обикновенно пиша предимно за компютри, софтуер и такива неща. Но не съм специалист в нито една от областите, в които пиша, просто имам основни познания и споделям опит. По-скоро блогът ми спада към личните такива, тъй като пиша за неща, които съм преживял, научил, прочел, харесал/нехаресал, какво ми се е случило, и какъв опит съм натрупал.
Надявам се нещата, които пиша, да са интересни за читателите и да помагат. Съдейки по статистиките от Google, блогът се посещава предимно от търсения в споменатия search engine. Директните посещения са доста малко в сравнение с търсенията. Доста хора вече са ми се обаждали да ми благодарят за решаването на проблеми, решения на които са чели в този блог. Това ме радва. Ще се стремя и занапред да продължавам да пиша интересни неща.
Рожден ден на Хрисчън в Косьо
26 ноември, 2007
Този петък отпразнувахме рожденния ден на Хрисето в Косето. По традиция в Косьо винаги са ставали най-яките купони. И този път не беше изключение. Постарахме се добре. Хрисето почерпи, подарихме й чанта Mango, понапихме се, изобщо перфектно.
При наличието на такива снимки от купона, които говорят сами, смятам за излишно да разказвам подробности. Единствено държа да отбележа, че в 6:00 сутринта бях изритан собственоръчно от Косьо, тъй като баща му всеки момент трябваше да се прибере, но това не го оправдава 
. Вън с Хрисето умряхме от студ. Имаше мъгла, беше тъмно и нищо не се виждаше, едва съм се прибрал. А, и за да ми бъде наистина гадно, на връщане нацелих една яма по пътя и спуках гума. А докато я сменях ми потече и кръв от носа, я от студа, я от преумора (много работа ми идва в офиса нещо напоследък). И така, сменях гума с кървящ нос.
„За“ или „против“ слагането на колани
16 ноември, 2007Вчера ме спряха на Ботевградско шосе, за без колан. Тц. Наясно съм, че слагането на колан е задължително, и въпреки това колан не слагах. Трудно ми е да карам с колан, това е.
Сега ще трябва да заплатя глоба от 50лв., както и ще ми отнемат 10 точки. Не мога да повярвам, че санкцията за неносене на колан е по-жестока от това да караш с 20км/ч над разрешеното.
Навсякъде по света слагането на колани е задължително. Така и трябва – пътниците трябва да бъдат обезопасени. Все пак, шофьорът носи отговорност за пътниците си в някаква степен и трябва да следи за спазването на всички мерки за безопасност.
Що се касае до шофьорите, обаче, абсолютно не съм съгласен, че слагането на колан трябва да бъде задължително. Помислете – когато не си слагам колан аз не вредя на никой – вредя единствено на себе си. Коланът намалява рисковете за по-сериозни наранявания при ПТП до 60%. ВЪпреки това, обаче, никой няма право да ме задължи като шофьор да слагам колан – живота си е мой и аз си нося отговорност за него. Наясно съм с рисковете, наясно съм че за мен е по-добре да сложа колана, след като се кача в автомобила. Въпреки това аз трябва да имам избор, да го направя или не.
И така, аз съм на мнение, че правилото за задължително слагане на обезопасителен колан трябва да се премахне за шофьорите. Може би не съм прав, но това е позиция. Какво мислите вие?
Queen
11 ноември, 2007Queen, една от любимите ми групи. Freddie Mercury, човекът-глас… Колкото и да се каже за тази група все ще е малко. Прекрасни изпълнения за 20 години, 14 албума. Песни като Bicycle Race, A Kind Of Magic, Barcelona, We Will Rock You, Innuendo, Bohemian Rhapsody, и още много, много, много, ще останат вечни. За ценителите, разбира се.
Нека песента за 12.11.2007 – 18.11.2007 да бъде Innuendo.
Ужасът „София“
8 ноември, 2007Факт: в гр. София с всеки изминал ден става все по-пренаселено.
Не е истина колко трудно вече е придвижването в столицата. Вече няма т.нар. "пикови" часове – по цял ден в София има задръствания почти по всички основни улици и булеварди, даже и по не толкова ключовите. За да стигнем от центъра до който и да е краен квартал ще ни е необходим най-малко един час. Автобусите закъсняват с десетки минути, а когато пристигнат са претъпкани с хора и половината от чакащите остават да чакат следващия автобус, в който (евентуално) да се качат.
Каква е причината за това? Градът не е проектиран за такъв огромен трафик. В София непрекъснато прииждат хора както от околните градове/села, така и от по-далечните. Някои се настаняват трайно, други – пътуват. Причината е, че в София има работа. В околните села и градове хората няма къде да работят, и са принудени да търсят работа в столицата. Други пък се насочват към София, защото заплащането отчасти е по-добро. Броят на учениците/студентите, прииждащи всяка година, също не е малък. Всяка есен пристигат значителен брой студенти в софииските университети. Но след като завършат тези от тях, които се връщат по родните си места, се броят на пръсти – почти всички остават в София. Причината – в родните си места нямат поле за развитие.
И така, изглежда че проблемите на столицата ни идват оттам че цялата ни държава е зле. На практика само София е стопански развита – навсякъде другаде положението е трагично. Хората се спасяват, като се местят в София.
Незнам как може да се реши този проблем, но трябва спешно да се вземат мерки, защото с всеки изминал ден положението става все по-лошо. Решение на проблема би било създаването на огромен бизнес център, нещо като бизнес град, до София, и "преместването" на целия бизнес там. Ще са необходими обаче много средства за изграждането му, ще отнеме време, и т.н. Друг вариант е, ако държавата ни се стабилизира и останалите регионални градове също се развият, но, едва ли това може да се случи… въобще.