Архив за юли, 2009
Schumacher is back!
30 юли, 2009Днес сутринта чух по радиото една новина, която, честно казано, ми поддържа настроението изключително добро цял ден 
Батко ви Михаел се завръща на пистата!
Това ми е първия постинг от началото на новия сезон в F1. Не е случайно. Като цяло сезонът до тук беше пълна скука. Навъдиха се разни Brawn GP, дето уцелиха правилните настройки на колата си и почнаха да печелят наред. Последните 1-2 състезания, обаче, миналогодишните първенци започнаха да влизат в ритъм и да завършват в челната десятка, че и на подиума. Имаше също предложение от членовете на ФОТА от следващия сезон да се отцепят и да направят нов шампионат, т.е. да напуснат Формула 1. Абе хиляди циркове.
Миналото състезание Фелипе Маса пострада сериозно по време на квалификациите и ще отсъства от пистата поне до края на сезона. Той добре, че остана жив. След като се разбра, че от тима на Ферари ще трябва да се оглеждат за нов пилот, който да заеме мястото на Маса, тръгнаха слухове, че това ще е Михаел Шумахер. Но ето, че това вече е факт!
Шуми сложи край на кариерата си в края на 2006-та година, когато официално се отказа от този спорт. Аз съм му голям фен въпреки мизериите, които чат-пат правеше на пистата. След оттеглянето му този спорт вече не ми беше толкова интересен (изключая, последното състезание миналата година, когато Хамилтън можеше да не стане шампион и последните 10 обиколки скачах като обезумял из хола).
Та, общо взето съм много щастлив сега. Не очаквам, разбира се, Михаел да печели състезания, все пак почти три години не се е състезавал и е загубил форма. Но със сигурност формулата вече ще ми е доста по-интересна. Чакаме следващото състезание – за голямата награда на Европа!
Типично по български
28 юли, 2009Някъде от септември миналата година почнах активно да играя футбол. Организацията тръгна от форумите на ФлашБГ, откъдето сме само аз, Владо и Марто. Останалите редовни посетители във форума са футболни инвалиди и не пожелаха да дойдат поне веднъж да поритаме. Не че ние не сме инвалиди ма поне сме ентусиасти. Останалите хора са колеги на Владо, техни приятели/познати, Крум от моя клас и така. Обикновенно се събираме и играем по 6-7 души в отбор. Ритаме на игрищата на Колодрум, в Борисовата градина, зад стадион „Българска армия“. Плащаме някъде по 5 лева на игра на човек, това за един час. Зимата плащахме по 7, 2 лева отгоре заради „отоплението“. Бахти отоплението – над игрищата опънаха един балон, а вътре беше страшен ветрилник заради компресорите, които поддържаха балона опънат духайки студен въздух. На моменти навън беше по-топло, отколкото вътре в балона.
Циркът около организацията на тези игрища, обаче, се оказа далеч по-голям. Повече от месец беше необходимо, за да се сложат нови очертания на игрищата (общо три). През това време стояха недовършени – примерно едното наказателно поле е завършено, и част от другото, или нещо такова. Очертанията представляват парчета изкуствена трева, но бели на цвят. Така докато на някои места тези парчета не бяха сложени и зееха дупки, се скъсахме да се изпопребиваме. Но това е бял кахър. И в преносния, и в буквалния смисъл
Първоначално базата изглеждаше горе-долу прилична. Горе-долу, защото екстри като мивки, душове и въобще място, където да се измиеш, НЯМА. Но пък и двете съблекални работеха, шкафчетата за дрехи се заключваха, имаше две химически тоалетни отпред на входа в които изобщо не миришеше на тоалетна, абе беше си кеф да се изпикае човек. Да, ама нещата тръгнаха на зле. Една от съблекалните вечно е заключена. Причини – неизвестни. Сега шкафчетата не достигат за всички и сме принудени да си изнасяме саковете на игрището, рискувайки някой по-силен шут с топката да счупи нещо вътре. Едната тоалетна изчезна, а в другата вече смърди та не се трае. Мивки все още няма. За сметка на това, обаче, след няколко усилени месеца работа, пичовете издигнаха непосредствено до игрищата ново.. кръчме. Да, кръчме!
Незнам какви пари печелят, но да направим проста сметка. Едно игрище струва 60 лева на час. Нека игрищата да работят 3 часа общо дневно. 3 х 3 х 60 = 540 лева. На ден. Съботите и неделите със сигурност са заети почти през целите дни, но и тях ги смятаме по 3 часа. В месеца грубо смятаме 30 дни – 30 х 540 прави 16′200 лева. 15 хиляди да взимат. Не – 10 да взимат – бахти, това са много пари! Колкото и разходи за наем, заплати и др. да имат, все ще остане малко и за няколко месеца ще се посъбере достатъчно бюджет да се погрижат за поддръжката на терените и условията. Но не би – дайте по-добре да отворим с парите едно заведениице, та да има къде потните пичове да смучат бира и да ядат картофи, пък и оттам малко парици да капят. Типично по български.
Luminary – Amsterdam (Super8 & Tab Remix)
27 юли, 2009Разпускане
21 юли, 2009Доста се насъбра за (пъте)писане а нямам никакво време. Обединявам нещата в един пост.
Тиим билдинг – рафтинг
На 19 и 20 юни от Software Technologies отидохме на team building – рафтинг по река Струма, в Кресненското дефиле. За предварителната подготовка за рафтинга информация почерпих от блога на Марио. Сутринта на 19 юни малко преди 10 часа потеглихме с автобус от св. Александър Невски, оттам през бул. Цар Борис към Перник, Дупница, и Кресненското дефиле. Без да се бавим с настаняване по хотели и прочие директно запрашихме най-напред за рафтинга. Организатори на мероприятието бяха хората от „Къща за книги и приключения“. Стигнахме в лагера им, минахме подробен инструктаж как да гребем, какви са командите на водача, какво да правим ако паднем от лодката и др., преоблякохме се, екипирахме се със спасителни жилетки и каски, натовариха ни по колите като десантчици и отпрашихме към мястото за спускане. Най- напред си мислех, че ще тръгнем от лагера им директно, но се оказа, че спускането ни ще завърши там.
И тъй. Стигнахме до мястото за спускане. Участъкът, по който минахме, е дълъг 9 километра, и го взехме приблизително за два часа. Въпреки, че сезонът за рафтинг беше свършил и водата не беше буйна, беше голям кеф! В бързеите е кофти, ма само в началото докато човек свикне. Ако всички гребят в синхрон и се слушат командите на водача, мисля че няма опасност от обръщане на лодката или изпадане на някой от пасажерите. Който не е ходил на рафтинг и се чуди как така хората успяват да се задържът на ръба на лодката без да паднат, казвам веднага – на дъното на лодката има колани, в които си пъхате стъпалата и на практика те ви държат.
Лодките са малки и големи, респективно за по 4 и 6 гребци, като в нашата лодка бяхме 7 гребци + водача. Аз бях трети гребец от лявата страна. Първоначално се шашкахме от командите „ляво“ и „дясно“, още повече че бяха и на английски заради един от шефовете ни който беше в нашата лодка и не знае български език. Също и гребането ни не беше много в синхрон, колегите пред мен не гребяха съвсем правилно, както ни казаха на инструктажа – с гребло перпендикулярно на водата и движение не с ръцете, а с тялото.Малко преди финиша обаче успяхме да се синхронизираме.
Скачахме и от една 4-метрова скала във водата. Като я гледах отдолу не ми се видя толкова висока. Като погледнах вече отгоре, обаче, ме хвана шубето Поколебах се доста време дали да скоча. Мислех да се връщам, обаче се сетих после че ще ме направят за резил в офиса и се хвърлих 
. Не бих казал, че е кой знае колко голям кеф, може би щото се бях ошашкал здраво. Но вече ако трябва пак да скачам, ще си скоча от раз.
След рафтинга заминахме за Разлог, където се настанихме в Хотел Катарино, на 10 километра от Банско. Разбира се, минахме на почти всички спа процедури . В 8 часа вечерта отидохме на вечеря, организирана от фирмата в пикник базата на хотела. Храната беше вкусна, но малко. Изглежда по-малко от това, за което шефовете бяха платили, и се наложи да се разправят с управителите. Накрая персоналът се организира и започнаха да готвят още храна
На следващия ден поехе отново към София. Вижте по-интересните снимки от събитието.
Една седмица отпуск
Веднага след тиим билдинга излязох в отпуск за една седмица. Без конкретна причина – просто да си почина малко, имах нужда. Всеки ден спах до 11-11 и половина, гледах филми, размотавах се и общо взето това. Свърших си и малко работа из къщи. Определено ми се отрази добре спането и ми възстанови силите.
Рожден ден на Косьо
На 11 юли (събота) заминахме за село Кози рог, да празнуваме рожденния ден на Косето. Трябваше да сме в Рибарица, но той не успял да намери места за спане и каза, че „само на 60 км от Рибарица има едно село, в което има къща под наем, която ще ни събере“. Косьо си е Косьо, селото е на толкова километра от Рибарица, колкото Рибарица от София. Организацията му куцаше през цялото време, два пъти объркахме пътя, храната и алкохолът не бяха много, но пък за сметка на това си изкарахме готино.
Къщата, в която се настанихме, не беше нищо особено. Даже си беше голяма мизериика. Ама за 15 лева на легло кво повече да иска човек. Личеше си, че отвън са похарчени пари, за да се приведе във вид, ма и не кой знае колко впечатляващ вид. С една дума, въпросната къща не може да стъпи и на малкия пръст на „Къщата с червените врати“, в която бях на Нова година. Но пък имаше басейн и дори лошото време не ни попречи да се изкъпем в него и то на няколко пъти. Хах, басейнът също не беше нищо особено – изглежда в селото няма канализация (също както в Лесново), затова водата в басейна циркулираше. В единия ъгъл има тръба, в която водата се оттича, а в другия срещуположен ъгъл се влива. Водата се върти от електромоторна помпа. Отвътре басейнът нямаше дори плочки! Само груба замаска и синя боя . Но пък си беше с прилични размери (някъде 4 на 6 метра примерно), и 1.50 и 1.70 метра дълбочина в двата края! Такава нискобюджетна продукция трябва да си направя и на Лесново. Имаше план да хвърлим Косьо с дрехите вечерта в басейна като за честит рожден ден, но той толкова качествено си се напи, че сам си скочи
По-интересното около къщата е нейният собственик. Освен кмет на селото, Христо (адаш ми е) се оказа и участник в предаването на Нова ТВ „Сделка или не“, което по една случайност най-вероятно съм гледал, защото през цялото време се чудех откъде аджеба толкова ми е познат тоя човек. Всички съмнения отпаднаха като видяхме снимките на Христо с водещия на предаването, и кутията с номер 22, която той си беше запазил за спомен. Другото по-интересно беше, че човекът живее в същата къща, само че в друга постройка. За мен това си е чист мазохизъм – да посрещаш хора и да живееш на същото място. Явно досега само културни и спокойни хора са отсядали там, щото ние определено направихме лудница
И така, вечерта мина яко, слушаше се предимно поп-фолк и то 4-5 песни се извъртяха сигурно по 20 пъти, такива неща. Показах класа на перкусиите, макар че свиря едва за втори път, ма то който го може си го може
На сутринта рано си тръгнахме обратно, тъй като валеше и нямаше какво да се прави. Снимките от рожденния ден – тук.
Lemon & Einar K – Anticipation
20 юли, 2009Днес стават пет години
10 юли, 2009
откакто баба ми Грозда Петкова Ушколова почина. Нея също не съм я споменавал в блога си и смятам, че е крайно време. Отиде си на 63 години, толкова бързо колкото и дядо ми – сърдечен удар. Все пак баба поживя доста след смъртта на дядо ми, макар че до края й беше трудно да свикне. Адски много ме обичаше и се грижеше за мен. Много ми липсва. Почивай в мир, бабо!
Байк
10 юли, 2009Вчера взех едно колело за вкъщи. Ей така – реших го, отидох във Веломания, момчетата ми показаха какво имат, и си го напазарувах. Колелото е Drag One, Hardtail, алуминиева рамка, амортисьори на вилката, усилени капли, 18 скорости. Червено. Много е хубаво и много леко се кара. Ще го караме заедно с майка ми, пък след време като посъбера финанси ще си купя едно и за мен, и това ще остане за нея. Ма това в далечното бъдеще.
WordPress 2.9 media features survey
8 юли, 2009В блога на WordPress можете да намерите анкета, в която ви питат според вас кои media features трябва да имат топ приоритет във версия 2.9 на платформата. Анкетата наистина е кратка и се прави за не повече от 10-ина минутки.
Междувременно пък са пуснали и Release Candidate на версия 2.8.1. Т.е. съвсем скоро можем да очакваме и официалната версия, примерно към края на седмицата, така си мисля. В новата версия няма да има нови неща, а само bug fixes.
Забелязвам малко проблеми с последната версия на WordPress – 2.8 и плъгина за мултиезична поддръжка – qtranslate. След като активирам плъгина, системата ме пренасочва към формата за логин и дори да се логна с правилните име и парола, отново и отново ме препраща към тази форма и така един безкраен цикъл. Писах на автора на qtranslate, но засега нямам резултат.
Днес е годишнина
3 юли, 2009
откатко дядо ми Христо Манолов Ушколов почина, преди цели 14 години вече. Въпреки че толкова много време мина, семейството все още не сме го забравили, и всяка година на тази дата го споменаваме.
Беше изключителен човек, но за съжаление нямах щастието да го опозная вече като по-зрял. Отиде си твърде млад от този свят – на 59 години, а аз бях само на 9 тогава.
Досега не съм се сетил да му отредя място в блога си. Но по-добре късно, отколкото по-късно. Почивай в мир.
Идат Избори
3 юли, 2009Четирите години на БСП и компания изтекоха. Нови Избори за български парламент предстоят. Ще бъдат проведени на 5 юли, неделя (след 2 дни).
Прави ми впечатление, че в повечето предизборни клипове се набляга основно на плюенето и хуленето по другите. Нормално за България, ще кажете. Къде отидоха хилядите предизборни обещания и залъгвания? Предпочитам ги пред "ваденето на кирливите ризи" на конкурентите. Подло е. Грозно е.
Едно е сигурно. Тази година е много важно да се гласува. Важно е, защото в противен случай гласът ви ще бъде разпределен, и полза от това ще извлекат партиите с твърд електорат. На интересна снимка попаднах днес в нета:
Та, гласувайте, хора!