Архив за септември, 2009
Heaven And Hell – Follow The Tears
15 септември, 2009Слушах Follow The Tears още миналата седмица по радио Z-Rock. Когато съм с кола слушам Z-Rock, защото те продължават да пускат разнообразна музика и не се повтарят.
Изпълнителите са по-известни като Black Sabbath, но парчето е пуснато под името Heaven And Hell. Повече информация за проекта тук.
Песента тази седмица е доказателство за пред Марио, че не слушам само „наркоманска“ музика 
Счупих оковите!
14 септември, 2009Сутринта рано днес първата ми работа беше да се изстрелям с 300км/ч към 17-та поликлиника, за да ми свалят гипса, който мъкнах близо един месец. В поста за морето споменах какво ми се случи, счупих малкия пръст на дясната ръка. Оказа се, че счупване на пръст на пръв поглед не изглежда кой знае каква беля, само дето не е баш тъй. Мойто счупване си беше и брутално де – в долната част на малкия пръст, между втората и третата става. Когато се обездвижва счупена кост, се обездвижват двете съседни стави. В моя случай – долната става на пръста и китката, плюс съседния четвърти пръст. Неприятно.
Едва ги издържах тия 25 дни. Нито можеш да си използваш пълноценно ръката, нито можеш да се изкъпеш като хората, гипсът се цапа.. Гадна работа.
Костите не са зарастнали перфектно, но докторът каза, че мога да карам така. Най-важното било, че ставата не била засегната, и на практика, теоретично не би трябвало да имам проблем със свиването на пръста. Да, ама в момента не мога да го мръдна грам! И се е надул като кебапче. Не си представях нещата точно така след свалянето на гипса.
Какво следва? Полека-лека ще се мъча да го раздвижвам. Трябва да се сгъне, ама явно трябва доста време и усилия. Мажа го с Reparil, и пия едни противовъзпалителни хапчета.
Най-тъпото в цялата ситуация е това, че заради проклетия гипс си спрях сутрешните тренировки, както и ходенето на футбол. Не че ми пречи на краката, ама.. човек като тича се изпотява, което не е добре. Сега отново не мога да вдигам тежести. Освен, че не мога да стисна нищо с дясната ръка, трябва и да го пазя. Ебаси!
Е, поне тая вечер си се изкъпах като пич. И вече нямам пречки поне за тичането. Ако не тичам пак ще започна да трупам килограми, а така хубаво свалих цели 14 кг това лято! За това подробно ще пиша в един друг пост – как да отслабнем. Някога. А за колко други неща искам да пиша ма няма време..
В заключение: Хора, внимавайте къде си чупите пръстите! Най-добре не ги чупете въобще. Че заради един пръст ще се наложи да се лишите от много работи.
100 спама!
13 септември, 2009Вчера сутринта ставам, пускам компа, отварям администрацията на блога, и гледам 100 спам коментара! Разтрих недоверчиво очи, погледнах пак, да не би случайно да съм видял една нула в повече. Не, няма грешка, толкова са.
Обикновенно сутрин, след като последно съм проверявал вечерта, т.е. преди 10-12 часа, има натрупани средно 8-10 спама. Толкова много за пръв път събирам за половин денонощие. Направо ми напълниха кофата
И всичките са пуснати от различни IP-та, разбира се 
Ils – 6 Space (Next Level)
7 септември, 2009
Преди 7 години, когато ми купиха компютър за първи път, си качих Formula 1 2002 от EA Sports. Игрицата беше невероятна за времето си; като графика и геймплей беше страхотна, на моменти се чувствах като истински пилот от Ф1! Телеметрия, настройки, атмосферни условия.. всичко беше изпипано, съвсем спокойно мога да нарека играта може би най-добрият симулатор, който някога съм играл.
Присетих се от ония дни за играта. Как? За рожденния ми ден (09.02) Ванката, Крум и Павката ми подариха волан и педали за компа. Чак сега ми остана време да ги тествам, и се сетих за играта. Но 2002-ра година е доста назад във времето, от тогава се смениха доста отбори, правила и пилоти. Квалификациите коренно се промениха. Погледнах за по-нови заглавия от серията. Уви, няма 
Оказа се, че Sony са взели правата за девелъпмънт на F1 игри, и затова от EA Sports не са разработили нови заглавия. Намерих няколко mods за играта от 2002-ра, които би трябвало да добавят новите писти, пилоти и отбори, но не успях да ги подкарам.
Четох някъде снощи, че от EA май са взели отново лиценз от FIA за разработването на F1 игра, и да се надяваме това да се случи скоро!
Та, сещайки се за играта, се присетих и за едно парче от Soundtrack-а към нея, и то ще бъде песен на седмицата – Ils – 6 Space (Next Level).
Море
5 септември, 2009Ето че ми остана малко време да драсна 2-3 реда и за тазгодишното море. Време ми трябва, че нали съм контузен и пиша по-бавно.
Отпуската ми започна още от началото на август. На 6-ти, в големия дъжд, аз, заедно с Павката, Милен и Елица, сутринта рано заминахме за Созопол. Към обяд, 12 и половина някъде, вече бяхме пристигнали. Настанихме се в станцията на Уникредит Булбанк (Павката и Милен работят в банката). Станцията доста напомня за „соц“ времената като архитектура и интериор. Вътре обаче беше прилично и чисто. Освен това, сградата е построена на самия бряг, върху скалите, и имахме удоволствието стаите ни да са с изглед към морето .
Картите за престой включваха пълен пансион. Храненето се извършваше по следния график: закуска в 8:30, обяд в 13:30 и вечеря в 18:45. Предния ден до 10:00 часа си поръчваш какво ще ядеш на следващия ден, за трите пъти, като имаш меню с избор между няколко различни ястия. Поръчването ставаше по особено култов начин. Бяха ни раздали карти при пристигането, които пъхахме в устройства, подобни на ПОС терминал, и вкарвахме кодове за ястията и количество. Но храната беше доста вкусна.
В Созопол има два плажа – Централен и Харманите. Препоръчвам втория, тъй като водата е относително по-чиста, по-голям е, съответно по-малко хора и има повече място. По-централната му част пясъкът е по-добър, защото откъм страната, която е по-близо до Централния плаж има доста ситни парченца от мидени черупки по пяскъка. Или по-скоро обратното – има малко пясък между черупките от миди .
Созопол се слави като едно от крайбрежията ни с най-големи вълни. Така и беше, още от първия ден когато пристигнахме, почти до средата на престоя ни. А аз така ги обичам! Преди да ме достигне някоя по-голяма вълна, се засилвам и се „пускам“ по нея, и ако успея да я уловя качествено тя ме изкарава чак на брега.За нещастие, така качествено улових една, че тя ме засили, отнесох един човек и си счупих малкия пръст на дясната ръка.. още първия ден! На следващия ден в Бургас ме гипсираха, но издържах само четири дни и си го свалих шината сам. Ебаси, на море съм, и с гипс.. нема начин просто. Останалите дни ги изкарах на превръзка, но къпейки се в морето и плувайки свободно След като се прибрах отново ме гипсираха и до сега все още съм така.
Но като цяло в Созопол не ми хареса особено. Няма нищо интересно, беше пълно с народ но предимно семейства с деца. Не е за млади хора там . Изобщо не може да се сравни със Слънчев бряг, където бях миналата година. Но всяко нещо с плюсовете и минусите – това лято на Созопол за 10 дни похарчих по-малко пари, отколкото миналата година на Слънчев бряг за 5 дни!
Но не сме се лишили и от удоволствия де. На море не може без риба – ядохме на няколко пъти в едно капанче „При Мъро“, точно зад плажа „Харманите“. Аз си поръчах риба „Морски капитан“ – препоръчвам я, много вкусна, макар и малко повече мазничка. Изобщо хапнах доста неща, които предварително си бях набелязал, неща, които по някакъв начин асоцирам с морето, незнам защо. Като например палачинки и гофрети с шоколад . Карахме блъскащи се колички, возихме се на корабче, също така и на тези туристическите влакчета, играхме билярд няколко пъти с Павката, и разбира се всяка вечер на дискотека или бар. Мда, дойдохме си на думата – нощните заведения в Созопол са кът. Няма много избор, а и не са кой знае какво. Единствената по-сносна дискотека се оказа „Култ“, където пускаха предимно ретро, хитчетата дет ги въртят по „хитовите“ радиа и така. Една вечер беше малко по-различно – пускаше DJ Balthazar. Разцепихме се от кеф, ама нещо се случи и към 2:30 часа нахлуха органи на реда и изгониха dj-я. Незнам какво се случи. Фолк клуб „Планет“ не ща да го коментирам – в по-долна дупка не съм ходил. Дискотеката в Елин Пелин дори е по-сносна.
И така, 10 дена яли, пили и се веселили. Общо взето нищо интересно. А, ходихме един ден до Слънчев бряг, по-конкретно – в Action Aquapark. Невероятно как съм го пропуснал миналото лято, хотелът, в който бях отседнал, се оказа съвсем близо. Аквапаркът има доста водни пързалки и забавления, които, за съжаление, не успях да изпробвам заради гипса . Но и догодина ще има море, а нищо чудно да отида точно там – на Sunny Beach, щото там си е истината.
И тъй. Всичките снимки, които не са много, можете да видите във Flickr.