И така, ще станат вече две седмици, откакто се сдобих с новата си играчка, лаптоп HP Pavilion. Първата седмица нямах абсолютно никакво време да си го настроя за работа (инсталиране на софтуер, прехвърляне на старата информация, настройки). Едва тази седмица приключих с това (и то не на 100%), но през какви филми минах обаче – ако ви се чете, ще разберете.
Хардуерът и странната организация
Както споменах още в предишната публикация относно машината, има някои дизайнерски решения, които ама никак не ми допадат. Да, супер тъпо е Blue Ray/DVD ROM-a да е отдясно – всеки път, когато искам да сложа/извадя диск, трябва да местя мишката и pad-a под нея. Да, супер глупаво решение да сложат line-out изводите отпред – сега кабелите стърчат грозно, трябваше да ги лепя с изолирбанд отдолу под бюрото, където обикновенно ми седи компа, за да не ги ритам/настъпвам вски път. Изобщо, всичко на този лаптоп е огледално разположено в сравнение на стария! Сигурно никога няма да свикна. Ще ме помислите за параноик, капризен или де да знам. Ако обаче работата ви включва активно ползване на компютър/лаптоп 36 часа в денонощието, сигурно знаете колко жизнено важно е машинката ви да е удобна. Поне USB портовете наистина са 4, а не 3, както първоначално бях писал. Единият от портовете, който е SATA нещо си, става и за USB.
Иначе наистина слотовете за харддиск са два, което е прекрасно, но, или по-скоро – НО, защо от HP да ми дават пластинката, за която се хваща вторият харддиск и се завинтва да не мърда? Сега и такова трябва да си търся!
Дотук с хардуерните изцепки.
Windows Vista мисля, че няма какво да го коментирам. Да си призная, има доста features (повечето взаимствани от Mac, разбира се), които значително подобряват работата, и определено е доста по-приятен от XP. Лека-полека започва да ми харесва.
Инсталация "на чисто" на Windows Vista и софтуерът от HP – дълъг филм с неясен край
Реших да осъществя намерението си да използвам по-малкият 100GB харддиск, с който разполагах от преди, но по-бърз спрямо този, с който дойде машината. Първата ми идея беше да направя копие на системния партишън на другия хард и всичко да тръгне automagically. Греда – Windows Vista е 64 битов, и нито един партишън мениджър не иска да работи (тествах 5 такива).
Вариант 2: изпичам на DVD-та инсталационния софтуер (Вистата, драйверите и помощния софт на HP) (щото компа дойде БЕЗ инсталационни дискове, от САЩ са така), и инсталирам на новия хард (новия – разбирайте 100GB-вия, 7200rpm Seagate). Речено-сторено. Системата си има собствен софтуер за менджмънт на recovery, оттам също се правят и дисковете. Записа се първото DVD, мина през някаква валидация и.. ми се съобщи, че записът е провален (verification failed), и ме подканят да запиша DVD1 отново. С второто ДВД същата работа. Така изхабих 4. Остави дисковете, цял ден ми мина ей така, загубен.
Бях решил, че няма да се предам, но не се досещах защо така се получава. Няма как да запиша ръчно дисковете – незнам в каква последователност мениджъра записва файловете. В отчаянието си дори направих нещо, което предварително беше обречено на неуспех – направих партишън на 100ГБ-вия харддиск, кръстих го recovery, копирах файловете от recovery partition-a на оригиналния харддиск (Recovery partition-a е решение на HP за recovery на системата без да се налага ползването на дисковете. Готино решение, нали? Чакайте да прочетете по-надолу какво става), и се опитах да инсталирам системата така, като сложа 100-цата и буутна. Не щеше да буутне, разбира се 
.
Позачетох се из нета, защо аджеба се получава така. Оказа се, че recovery manager-a се мръщел на по-кофти дисковете и затова. Искал само "high quality". И защо, ако мога да попитам, това нещо не ми го изписа преди да почне да записва диска? HP-ска тъпотия.
И така, взех си по-скъпички дискове на Сони, и то взе че стана. Имах вече дисковете, оставаше ми само да сменя харддиска и да започвам.
Така и стана. Зареди се диска, форматира твърдия диск, създаде recovery partition, където копира файловете. Рестартира и се започна с инсталацията. Аз вече доволно потривах ръце, но не щеш ли, заби на 81%. Така два пъти. Отново нещо не беше в ред.
Отчаянието беше пълно, почти бях готов да кажа майната му и да си карам със оригиналния бавен харддиск. Но реших да погледна какво се случва на 100ГБ-вия диск (където инсталацията всъщност така и не завърши). И какво си мислите, че видях? 14 GB за Recovery Partition, 36 GB Primary Partition, и останалите 50ГБ – Unallocated Free Space. WTF? Защо толкова празно място? На практика инсталацията е забивала, защото е нямало достатъчно място къде да се запишат файловете. Хайде ръчно увеличаване на партишъна и отново опит. Е, тоя път не заби!
И така, в крайна сметка успях да инсталирам Vista с всичките простотии на другия харддиск, с цената на още един изгубен ден. Инсталацията става супер бавно. Малоумна работа от страна на Hewlett Packard. Повече няма да си купя нищо от тях!
High Definition (HD)
Едва снощи успях да вържа лаптопа към ТВ-то през HDMI. Впечатлен съм, невероятна картина! Веднага си пуснах Властелинът На Пръстените на DVD, и Рамбо 4 в HD формат, за тест. Просто жестоко! Най-после и аз да мога да се порадвам на филми с висока резолюция!
И така, остава да тествам и как ще вървят игрите на новата машинка. Изтеглил съм си GTA 4 и поредния Need For Speed, но нямам идея кога ще ми остане време да ги инсталирам, камо ли да играя. Имам работа за една година напред. Във фирмата е много натоварено, а вкъщи работя и по частни проекти. Няма начин – криза, брато
