Някои разбраха, някои още не са, фактът си е факт – на 6 януари тази година катастрофирах. Слава Богу, живи и здрави сме (майка ми беше с мен по време на катастрофата). Аудито обаче замина – колата е тотал.
Накратко какво се случи
Карам по пътя за село Нови хан, на няма и километър след отбивката от магистрала Тракия, 6 януари някъде около 19:00 часа. Пред мен се движи Фиат Браво. Стоповете му светват, скоростта намалява, и както може би повечето шофьори на мое място, реших че ще спира. Престроих се в насрещното платно (пътят е двулентов, с по една лента във всяка посока) за да го изпреваря и дадох газ. Малко преди да го надмина, шофьорът на Фиат-а БЕЗ МИГАЧ зави РЯЗКО наляво и ме засече брутално. Веднага натиснах спирачки но вече бяхме прекалено близо, и се ударихме. В следствие на удара Фиат-а се завъртя, а Аудито (което карах аз) излетя от пътя, и спря в едни крайпътни дървета.
Вече не помня и какво точно се случи, защото стана много бързо. Спомням си че в крайна сметка навих волана вляво и извъртях колата така, че се ударихме по-странично. Ако го бях изцепил с предницата във вратите не се знае как хората във Фиата щяха да свършат. Не се знае и ние как щяхме да свършим ако не бяха дърветата – след тях има канавка.
Шофьорът на другата кола се оправда с това, че искал да спре в авариината отбивка ВЛЯВО да си изчистел фаровете, и не ме видял. Както и да е. От полицията му писаха акт. И какво от това – след като контролните органи си свършиха работата, човекът си запали и си замина. Фиата е само козметично наранен.
Последствията
Отново повтарям, благодаря на Господ че ни запази не само живи, но и здрави. Ударът е станал с не по-малко от 70-80 километра в час.
От колата обаче вече кола няма да стане. Няма да навлизам в подробности какво е счупено, само ще спомена че списъкът със щети от застрахователя е две страници. Колата, както се казва, се е "усукала". Двата предни рога са изкривени. Жалко за похарчените от мен пари за стягането на колата.
Поуката
Две тези се потвърдиха от тази случка:
- Невинният винаги страда повече
- Последствията винаги са по-тежки за този, който се движи с по-висока скорост
Пазете се!
Бързо блогиране за пътуването ми до Турция за Гран При на Истанбул. Та така, уговорихме се с един бивш колега от SoftTech още февруари, вдигнахме се и отидохме. Изживяването е страхотно, емоцията е голяма, общо взето много се изкефих, макар че очаквах малко по-добра атмосфера, в смисъл, през цялото състезание имах чувството че само аз се дера а около мен всички са някакви пенсионери, дошли на театрално представление. Нон-стоп някакъв отзад ми правеше забележка да седна (защото бях прав) – ми стани и ти бе! Дошли сме на Формула 1, ебаси!
