Категория 'Общи приказки'
Всичко за наргилето
22 март, 2010Компанията от ФлашБГ съвсем наскоро пусна Задимено – уебсайт, съдържащ огромно количество информация относно пушенето на наргиле и всичките табиети покрай него – тютюни, вкусове, видове наргилета и прочее. Пичовете са големи фенове и на този сайт можете да намерите много ценна информация.
ЧНГ!
1 януари, 2010Честита Нова Година! Да сме живи и здрави!
Честита Коледа!
26 декември, 2009Честита Коледа, живи и здрави, и повече пияни 
Снощи припаднах в осем и половина, след като усетих че почвам да имам проблем с комуникацията и координацията. Ракия с вино не върви. И не ги слушайте тия, дето ви разправят, че еди къде си като седнали от обяд да пият, та цял ден до късно през нощта. Няма такъв филм, аз съм живия пример – почнах от обяд, около 12:30 и виждате докъде я докарах. Та тъй. Да сме живи и здрави!
Изтичащи кредити в iStockPhoto
18 октомври, 2009Имам изостанали 22 кредита за снимки в iStockPhoto, които са валидни до 2 ноември. Демек изтичат съвсем скоро, та мисълта ми е, ако някой си е харесал нещо, да ми драсне два реда с линк към снимката за да му я купя. Пари в замяна не ща Е, ако ме почерпи някоя биричка няма да откажа
Счупих оковите!
14 септември, 2009Сутринта рано днес първата ми работа беше да се изстрелям с 300км/ч към 17-та поликлиника, за да ми свалят гипса, който мъкнах близо един месец. В поста за морето споменах какво ми се случи, счупих малкия пръст на дясната ръка. Оказа се, че счупване на пръст на пръв поглед не изглежда кой знае каква беля, само дето не е баш тъй. Мойто счупване си беше и брутално де – в долната част на малкия пръст, между втората и третата става. Когато се обездвижва счупена кост, се обездвижват двете съседни стави. В моя случай – долната става на пръста и китката, плюс съседния четвърти пръст. Неприятно.
Едва ги издържах тия 25 дни. Нито можеш да си използваш пълноценно ръката, нито можеш да се изкъпеш като хората, гипсът се цапа.. Гадна работа.
Костите не са зарастнали перфектно, но докторът каза, че мога да карам така. Най-важното било, че ставата не била засегната, и на практика, теоретично не би трябвало да имам проблем със свиването на пръста. Да, ама в момента не мога да го мръдна грам! И се е надул като кебапче. Не си представях нещата точно така след свалянето на гипса.
Какво следва? Полека-лека ще се мъча да го раздвижвам. Трябва да се сгъне, ама явно трябва доста време и усилия. Мажа го с Reparil, и пия едни противовъзпалителни хапчета.
Най-тъпото в цялата ситуация е това, че заради проклетия гипс си спрях сутрешните тренировки, както и ходенето на футбол. Не че ми пречи на краката, ама.. човек като тича се изпотява, което не е добре. Сега отново не мога да вдигам тежести. Освен, че не мога да стисна нищо с дясната ръка, трябва и да го пазя. Ебаси!
Е, поне тая вечер си се изкъпах като пич. И вече нямам пречки поне за тичането. Ако не тичам пак ще започна да трупам килограми, а така хубаво свалих цели 14 кг това лято! За това подробно ще пиша в един друг пост – как да отслабнем. Някога. А за колко други неща искам да пиша ма няма време..
В заключение: Хора, внимавайте къде си чупите пръстите! Най-добре не ги чупете въобще. Че заради един пръст ще се наложи да се лишите от много работи.
Море
5 септември, 2009Ето че ми остана малко време да драсна 2-3 реда и за тазгодишното море. Време ми трябва, че нали съм контузен и пиша по-бавно.
Отпуската ми започна още от началото на август. На 6-ти, в големия дъжд, аз, заедно с Павката, Милен и Елица, сутринта рано заминахме за Созопол. Към обяд, 12 и половина някъде, вече бяхме пристигнали. Настанихме се в станцията на Уникредит Булбанк (Павката и Милен работят в банката). Станцията доста напомня за „соц“ времената като архитектура и интериор. Вътре обаче беше прилично и чисто. Освен това, сградата е построена на самия бряг, върху скалите, и имахме удоволствието стаите ни да са с изглед към морето .
Картите за престой включваха пълен пансион. Храненето се извършваше по следния график: закуска в 8:30, обяд в 13:30 и вечеря в 18:45. Предния ден до 10:00 часа си поръчваш какво ще ядеш на следващия ден, за трите пъти, като имаш меню с избор между няколко различни ястия. Поръчването ставаше по особено култов начин. Бяха ни раздали карти при пристигането, които пъхахме в устройства, подобни на ПОС терминал, и вкарвахме кодове за ястията и количество. Но храната беше доста вкусна.
В Созопол има два плажа – Централен и Харманите. Препоръчвам втория, тъй като водата е относително по-чиста, по-голям е, съответно по-малко хора и има повече място. По-централната му част пясъкът е по-добър, защото откъм страната, която е по-близо до Централния плаж има доста ситни парченца от мидени черупки по пяскъка. Или по-скоро обратното – има малко пясък между черупките от миди .
Созопол се слави като едно от крайбрежията ни с най-големи вълни. Така и беше, още от първия ден когато пристигнахме, почти до средата на престоя ни. А аз така ги обичам! Преди да ме достигне някоя по-голяма вълна, се засилвам и се „пускам“ по нея, и ако успея да я уловя качествено тя ме изкарава чак на брега.За нещастие, така качествено улових една, че тя ме засили, отнесох един човек и си счупих малкия пръст на дясната ръка.. още първия ден! На следващия ден в Бургас ме гипсираха, но издържах само четири дни и си го свалих шината сам. Ебаси, на море съм, и с гипс.. нема начин просто. Останалите дни ги изкарах на превръзка, но къпейки се в морето и плувайки свободно След като се прибрах отново ме гипсираха и до сега все още съм така.
Но като цяло в Созопол не ми хареса особено. Няма нищо интересно, беше пълно с народ но предимно семейства с деца. Не е за млади хора там . Изобщо не може да се сравни със Слънчев бряг, където бях миналата година. Но всяко нещо с плюсовете и минусите – това лято на Созопол за 10 дни похарчих по-малко пари, отколкото миналата година на Слънчев бряг за 5 дни!
Но не сме се лишили и от удоволствия де. На море не може без риба – ядохме на няколко пъти в едно капанче „При Мъро“, точно зад плажа „Харманите“. Аз си поръчах риба „Морски капитан“ – препоръчвам я, много вкусна, макар и малко повече мазничка. Изобщо хапнах доста неща, които предварително си бях набелязал, неща, които по някакъв начин асоцирам с морето, незнам защо. Като например палачинки и гофрети с шоколад . Карахме блъскащи се колички, возихме се на корабче, също така и на тези туристическите влакчета, играхме билярд няколко пъти с Павката, и разбира се всяка вечер на дискотека или бар. Мда, дойдохме си на думата – нощните заведения в Созопол са кът. Няма много избор, а и не са кой знае какво. Единствената по-сносна дискотека се оказа „Култ“, където пускаха предимно ретро, хитчетата дет ги въртят по „хитовите“ радиа и така. Една вечер беше малко по-различно – пускаше DJ Balthazar. Разцепихме се от кеф, ама нещо се случи и към 2:30 часа нахлуха органи на реда и изгониха dj-я. Незнам какво се случи. Фолк клуб „Планет“ не ща да го коментирам – в по-долна дупка не съм ходил. Дискотеката в Елин Пелин дори е по-сносна.
И така, 10 дена яли, пили и се веселили. Общо взето нищо интересно. А, ходихме един ден до Слънчев бряг, по-конкретно – в Action Aquapark. Невероятно как съм го пропуснал миналото лято, хотелът, в който бях отседнал, се оказа съвсем близо. Аквапаркът има доста водни пързалки и забавления, които, за съжаление, не успях да изпробвам заради гипса 
. Но и догодина ще има море, а нищо чудно да отида точно там – на Sunny Beach, щото там си е истината.
И тъй. Всичките снимки, които не са много, можете да видите във Flickr.
Разпускане
21 юли, 2009Доста се насъбра за (пъте)писане а нямам никакво време. Обединявам нещата в един пост.
Тиим билдинг – рафтинг
На 19 и 20 юни от Software Technologies отидохме на team building – рафтинг по река Струма, в Кресненското дефиле. За предварителната подготовка за рафтинга информация почерпих от блога на Марио. Сутринта на 19 юни малко преди 10 часа потеглихме с автобус от св. Александър Невски, оттам през бул. Цар Борис към Перник, Дупница, и Кресненското дефиле. Без да се бавим с настаняване по хотели и прочие директно запрашихме най-напред за рафтинга. Организатори на мероприятието бяха хората от „Къща за книги и приключения“. Стигнахме в лагера им, минахме подробен инструктаж как да гребем, какви са командите на водача, какво да правим ако паднем от лодката и др., преоблякохме се, екипирахме се със спасителни жилетки и каски, натовариха ни по колите като десантчици и отпрашихме към мястото за спускане. Най- напред си мислех, че ще тръгнем от лагера им директно, но се оказа, че спускането ни ще завърши там.
И тъй. Стигнахме до мястото за спускане. Участъкът, по който минахме, е дълъг 9 километра, и го взехме приблизително за два часа. Въпреки, че сезонът за рафтинг беше свършил и водата не беше буйна, беше голям кеф! В бързеите е кофти, ма само в началото докато човек свикне. Ако всички гребят в синхрон и се слушат командите на водача, мисля че няма опасност от обръщане на лодката или изпадане на някой от пасажерите. Който не е ходил на рафтинг и се чуди как така хората успяват да се задържът на ръба на лодката без да паднат, казвам веднага – на дъното на лодката има колани, в които си пъхате стъпалата и на практика те ви държат.
Лодките са малки и големи, респективно за по 4 и 6 гребци, като в нашата лодка бяхме 7 гребци + водача. Аз бях трети гребец от лявата страна. Първоначално се шашкахме от командите „ляво“ и „дясно“, още повече че бяха и на английски заради един от шефовете ни който беше в нашата лодка и не знае български език. Също и гребането ни не беше много в синхрон, колегите пред мен не гребяха съвсем правилно, както ни казаха на инструктажа – с гребло перпендикулярно на водата и движение не с ръцете, а с тялото.Малко преди финиша обаче успяхме да се синхронизираме.
Скачахме и от една 4-метрова скала във водата. Като я гледах отдолу не ми се видя толкова висока. Като погледнах вече отгоре, обаче, ме хвана шубето Поколебах се доста време дали да скоча. Мислех да се връщам, обаче се сетих после че ще ме направят за резил в офиса и се хвърлих 
. Не бих казал, че е кой знае колко голям кеф, може би щото се бях ошашкал здраво. Но вече ако трябва пак да скачам, ще си скоча от раз.
След рафтинга заминахме за Разлог, където се настанихме в Хотел Катарино, на 10 километра от Банско. Разбира се, минахме на почти всички спа процедури . В 8 часа вечерта отидохме на вечеря, организирана от фирмата в пикник базата на хотела. Храната беше вкусна, но малко. Изглежда по-малко от това, за което шефовете бяха платили, и се наложи да се разправят с управителите. Накрая персоналът се организира и започнаха да готвят още храна
На следващия ден поехе отново към София. Вижте по-интересните снимки от събитието.
Една седмица отпуск
Веднага след тиим билдинга излязох в отпуск за една седмица. Без конкретна причина – просто да си почина малко, имах нужда. Всеки ден спах до 11-11 и половина, гледах филми, размотавах се и общо взето това. Свърших си и малко работа из къщи. Определено ми се отрази добре спането и ми възстанови силите.
Рожден ден на Косьо
На 11 юли (събота) заминахме за село Кози рог, да празнуваме рожденния ден на Косето. Трябваше да сме в Рибарица, но той не успял да намери места за спане и каза, че „само на 60 км от Рибарица има едно село, в което има къща под наем, която ще ни събере“. Косьо си е Косьо, селото е на толкова километра от Рибарица, колкото Рибарица от София. Организацията му куцаше през цялото време, два пъти объркахме пътя, храната и алкохолът не бяха много, но пък за сметка на това си изкарахме готино.
Къщата, в която се настанихме, не беше нищо особено. Даже си беше голяма мизериика. Ама за 15 лева на легло кво повече да иска човек. Личеше си, че отвън са похарчени пари, за да се приведе във вид, ма и не кой знае колко впечатляващ вид. С една дума, въпросната къща не може да стъпи и на малкия пръст на „Къщата с червените врати“, в която бях на Нова година. Но пък имаше басейн и дори лошото време не ни попречи да се изкъпем в него и то на няколко пъти. Хах, басейнът също не беше нищо особено – изглежда в селото няма канализация (също както в Лесново), затова водата в басейна циркулираше. В единия ъгъл има тръба, в която водата се оттича, а в другия срещуположен ъгъл се влива. Водата се върти от електромоторна помпа. Отвътре басейнът нямаше дори плочки! Само груба замаска и синя боя . Но пък си беше с прилични размери (някъде 4 на 6 метра примерно), и 1.50 и 1.70 метра дълбочина в двата края! Такава нискобюджетна продукция трябва да си направя и на Лесново. Имаше план да хвърлим Косьо с дрехите вечерта в басейна като за честит рожден ден, но той толкова качествено си се напи, че сам си скочи
По-интересното около къщата е нейният собственик. Освен кмет на селото, Христо (адаш ми е) се оказа и участник в предаването на Нова ТВ „Сделка или не“, което по една случайност най-вероятно съм гледал, защото през цялото време се чудех откъде аджеба толкова ми е познат тоя човек. Всички съмнения отпаднаха като видяхме снимките на Христо с водещия на предаването, и кутията с номер 22, която той си беше запазил за спомен. Другото по-интересно беше, че човекът живее в същата къща, само че в друга постройка. За мен това си е чист мазохизъм – да посрещаш хора и да живееш на същото място. Явно досега само културни и спокойни хора са отсядали там, щото ние определено направихме лудница
И така, вечерта мина яко, слушаше се предимно поп-фолк и то 4-5 песни се извъртяха сигурно по 20 пъти, такива неща. Показах класа на перкусиите, макар че свиря едва за втори път, ма то който го може си го може
На сутринта рано си тръгнахме обратно, тъй като валеше и нямаше какво да се прави. Снимките от рожденния ден – тук.
Байк
10 юли, 2009Вчера взех едно колело за вкъщи. Ей така – реших го, отидох във Веломания, момчетата ми показаха какво имат, и си го напазарувах. Колелото е Drag One, Hardtail, алуминиева рамка, амортисьори на вилката, усилени капли, 18 скорости. Червено. Много е хубаво и много леко се кара. Ще го караме заедно с майка ми, пък след време като посъбера финанси ще си купя едно и за мен, и това ще остане за нея. Ма това в далечното бъдеще.
График на една седмица
3 юли, 2009Марио започна инициативата с това как протича дневният му график всеки ден от седмицата. Ето и моя.
Понеделник – Петък
- Ставам в 7:50, или на по-достъпен език в 8 без 10 .Отбивам се до WC заведението , след което почвам малко упражнения за раздвижване – коремни преси, лицеви опори, вдигане на дъмбели и такива неща. Трябва да се поддържам във форма. По-точно трябва да вляза във форма
- Вземам душче, хапвам нещо ако имам време (ако нямам си взимам баничка преди да вляза в офиса) и в 8:40 – 8:50 най-късно тръгвам за работа.
- Пристигам в офиса някъде към 9:40 – 9:50. Работното ми време почва от 10:00. Първата ми работа е да си направя кафе. След това включвам компютъра и си проверявам личната поща. Следва проверка и изчитане на форумите (2-3 форума следя и то не активно), след което идва ред на RSS-ите. Имам около 15-ина фиида. Не са много, знам. Сред тях повечето са блогове на приятели (справка – виж в страничната лента графата "Приятели"). Другите са новинарската емисия на dir.bg, спортните новини на netinfo, UEFA, и блоговете на jQuery и WordPress.
- Следва преглеждане на служебната поща и Jira-та. И се заемам със служебните задачки.
- Когато тиим лиида ми отсъства, между 11:00 и 11:30 заемам неговото място във фирмения статус миитинг.
- Между 12:30 и 13:30 си вземам обедната почивка. Всеки ден по различно време, но горе-долу в този интервал излизам. Почивката е един час. През това време обядвам, обикновенно с приятели, всеки ден с различни. Просто се чуваме по скайп и се уговаряме. След това остава време, в което ако имам някакво ходене до банката или магазини – го правя. А понякога с колегите просто си вземаме нещо за хапване от Халите и ядем в офиса, горе на покрива имаме голяма тераса
- След обедната почивка отново се връщам на работното място. Следва ново преглеждане на форумите, фиидовете и личните неща.
- Отново се заемам със задачи. Ако нямам задачи си цъкам по мои проекти. Ако и такива нямам, просто цъкам безцелно в нета.
- 16:00 часа – време е за coffee пауза горе на терасата докъм 16:30.
- Ако между 17:30 и 18:00 направя още една кратка пауза – направя. Ако не – здраве.
- 19:00 – енд ъф уърк. Време е да си ходя. Рядко, ама много рядко ми се е налагало да оставам да работя овъртайм. Само в понеделник напускам работа един час по-рано – ще разберете защо в точка 12.
- Сега вече всеки ден от седмицата е различно. Всеки понеделник играя футбол от 19:00 до 20:00 часа на игрищата на Колодрум (зад стадион Българска армия). След футболът се прибирам и се изкъпвам. Останалите дни, обикновенно след работа се прибирам, а като се прибера рядко излизам. Ако се уговоря с някой приятел, след работа ходя да пием бира. Обикновенно всяка сряда с братовчед ми Пацо пием бира някъде, а понякога дори мърдаме до Студентски град или в центъра за по 1-2 часа. Срядата е ден за забавления, така да се каже
- Като се прибера вкъщи, а това става по различно време всеки ден, хапвам нещо малко, или поне се опитвам вечер да ям малко. След това включвам компютъра за вечерното преглеждане на пощи, RSS и форуми. Може и да поиграя на някоя игра. Понякога, ако има интересен филм по телевизията, го гледам, или пък интересни предавания по National Geographic или Discovery.
- Преди да си легна, отделям особено внимание на зъбната хигиена. Почиствам си най-щателно зъбите първо с конци, след това с четка и паста, и накрая – вода за жабурене. Имам изключително здрави зъби (да чукна на дърво), и ще бъде голямо престъпление да не ги поддържам така.
- Обикновенно си лягам между 11:00 – 12:30.
Събота и неделя
Почивните дни програмата ми е доста разнообразна и е различна абсолютно всеки уикенд. Но все пак, ето горе-долу какво правя през тези два дни.
- Така, внимавайте сега ставане 10:30 – 11:30, не е ясно
- Ако не ме мързи много, правя гимнастика както всеки ден от седмицата. Ама и това не е ясно
- Между 12:30 и 13:00 обядвам. Да, в събота и неделя не закусвам – то каква ти закуска братче, станал съм по никое време.
- В ранния следобяд гледам Формула 1, ако има, или пък си пускам да гледам някой HD филм, който предварително съм изтеглил.
- В късния следобяд (17-18 часа) свършвам малко работа по двора. Например кося райграса. Отнема ми около час – час и малко. Някой път съботите ходим с приятели да гледаме някой филм в кино Арена Младост, зависи дали има интересни прожекции, които да си заслужават гледането на широк екран. Неделите следобед пък отделям, за да се видя с баща ми.
- Вечерям.
- Ако е събота, обикновенно вечер излизам някъде с приятели да пием. Разпускаме, така да се каже. В неделите пък гледам задължително филм, ако има интересно заглавие по телевизията гедам него, ако не си пускам нещо на компа (естествено, HD – другите формати умряха отдавна за мен )
- В неделите си лягам стандартно, около 11:30 или 12 часа, за да мога да се наспя за следващия работен ден. Преди лягане, разбира се, процедурата с почистването на зъбите. А в съботите може и по-късно, особено пък ако съм излязъл някъде лягам не по-рано от 3:00 часа. Ъ, то всъщност илиза, че си лягам в неделя, а не в събота. Whatever.
Wii в офиса
15 юни, 2009Преди няколко седмици в офиса приятно ни изненадаха: направиха ни една малка стаичка за отдих, с една 40 инчова плазма и едно Nintendo Wii. Предполагам заради добрата работа по последния портал, върху който се работи дълго време и който най-после е онлайн – europartners.com.
Wii (произнася се Уи) е петата домашна игрова конзола, произведена от Nintendo. Тя е прекият наследник на Nintendo GameCube.
Отличителна черта на конзолата е нейният безжичен контролер, Wii Remote, който може да бъде използван като показалка, държана в ръка, може да долавя движение и въртене в три измерения. Друга уникална характеристика на конзолата е WiiConnect24, която ѝ позволява да получава съобщения и софтуерни обновявания по интернет, докато тя се намира в режим на изчакване. (Източник: Wikipedia)
Игрите, които могат да се играят на конзолата, са доста зле откъм графика, но не хубавата графика е целта на Wii. Идеята е да се движиш докато играеш. Откъм реализъм също има още какво да се желае. И все пак, смятам че реализмът също не е приоритет.
Сред игрите, които вървят с конзолата, се отличават две – Бокс и Тенис. На Боксът за десетина минути игра успявам да се изпотя като говедо Доста здраво трябва да махаш и да млатиш въздуха, за да победиш съперника. Движенията на боксьорите са доста неадекватни, но за сметка на това след 15-20 минути игра вече не си чувствам ръцете
По-интересен обаче е Тенисът. Играе се по двойки (двама на двама), като ако се играе от двама играчи всеки може да управлява и двете си човечета (тенисисти). Усилено го разиграваме с колегите, даже си правим и турнирчета . Колегите казват, че играта нямала нищо общо с тениса на живо , ама какво от това.. Както написах вече, важното е да се движиш. След половин час махане наляво-надясно не си усещам ръката. Определено има положеителен ефект.
Аз съм най-големият злетак на тая игра от целия офис, ама набирам скорост и все повече надобрявам. Те QA-ите няма кой да ги бие, чудно защо ли
Общо взето Wii-то е доста забавно. Може да се намери на цена под 500 лева, което според мен за телевизионна игра е доста добра цена. Много по-добър вариант, особено за малките (а и за хора като нас дето по цял ден седим на едно място пред компютъра), отколкото стандартните PC и конзолни игри, в които не правиш нищо друго освен да натискаш копчетата наклавиатурата или Joypad-a.