Пускам пълен списък с това, което имам в излишък и което давам без пари . Ако си харесате нещо, моля, пуснете коментар по-долу, аз ще се свържа с вас на email да се разберем как да ви дам това, което искате. За хора извън София – мога да пратя книгите по куриер, за ваша сметка.

Ето и нещата (задрасканите вече са запазени или дадени) (снимки отдолу):

1. „Комуникации в бизнеса“ – автор Кольо Рамчев, издателство „Сафо“ Ловеч, 2000г.
2. „Основи на правото“, част 1 и 2 – автори проф. д-р Емил Златарев, проф. д-р Димитрина Милкова и др., издателство „Ciela“, 2003г.
3. „Икономическа социология“ – автори проф. д-р ик. н. Ташо Пачев, проф. д-р Благой Колев, УНСС, 2005г.
4. „Управление на човешките ресурси във фирмата“ – автор проф. д-р ик. н. Ташо Пачев, УНСС, 2005г.
5. „История на националното и световното стопанство“ – автори Димитър Саздов, Андрей Пантев, Вера Кацаркова и др., УНСС, 2002г.
6. „Прогнозиране и планиране“ – автор проф. д-р ик. н. Васил Манов, УНСС, 2001 г.
7. „Финанси“ – автори Цветан Коцев, Стефан Вачков и др., издателство „Люрен“, 2002г.
8. „Основи на счетоводството“ – автор доц. Любен Петров, издателство „Мартилен“, 1996-1998г.
9. „Национални счетоводни стандарти, национален сметкоплан, Закон за счетоводството“ – изд. „Тракия-М“, 1999г. (твърде старо и едва ли ще послужи на някой, но все пак..) (в крайна сметка отиде на боклука)
10. „Микроикономика“ – автор проф. д-р М. Кънев, издателство „Мартилен“, 1995г.
11. „Сборник тестове и задачи по микроикономика“, трето издание – автор Екатерина Сотирова, издателство „Тракия-М“, 1998г.
12. „Сборник тестове и задачи по макроикономика“, второ издание – автор Екатерина Сотирова, издателство „Тракия-М“, 1998г.
13. „История и цивилизация“, учебник за 11 клас – автори В. Мутафчиева и др., издателство „Анубис“, 2001г.
14. „История на България“, учебник за 11 клас – автори Петър Делев, Георги Бакалов, Петър Ангелов и др., издателство „Планета 3″, 2001 г.

Наложи се доста код по темата да променя, защото:

• Greyzed не е локализирана (няма възможност за превод на системните текстове на български)
• Темата не е добре SEO оптимизирана – има същите пропуски като Kubrick (бившата тема по подразбиране на WordPress) – заглавието на блога винаги е вложено в <h1> таг, заглавието на публикацията, която четем пък е вложено в <h2>, и т.н.
• Иска ми се да направя други дребни козметични подобрения

Но пък за сметка на това визията на Greyzed адски много ми допада. Все пак, затова я избрах

Има още някои шаблони които ми се иска да пипна, но като цяло темата заработи така, както ми се иска. Резултатът е далеч от перфектен – невалиден код, неоптимизиран, кофти написан CSS… Е, както казваше Vladimir Lem от Max Payne 2: „Ah, you can’t have everything“ За сметка на това пък имам работещ сайт, при това за няколко часа работа!

Темата има администрация с настройки за социални сайтове, та си налинкнах веднага фликъра и канала ми в тубата. Някога ако се престраша да си регна фейсбук може и него да го линкна. Да се регистрирам във facebook? Ееедва лииииииииии

Инсталирах си и плъгин за related posts, както и джаджа (widget) за архивите по месеци, с expand-collapse javascript благина за по-удобна навигация.

Еми това е. Далеч от перфектен е този метод на създаване (е, в моя случай само обновяване визията, и част от функционалността) на WordPress сайт. Но пък става бързо, а резултатът е задоволителен. Масово се върви по този път на rapid development. Може би и аз все по-често ще обмислям такова решение за бъдещи проекти.

Едва ги издържах тия 25 дни. Нито можеш да си използваш пълноценно ръката, нито можеш да се изкъпеш като хората, гипсът се цапа.. Гадна работа.

Костите не са зарастнали перфектно, но докторът каза, че мога да карам така. Най-важното било, че ставата не била засегната, и на практика, теоретично не би трябвало да имам проблем със свиването на пръста. Да, ама в момента не мога да го мръдна грам! И се е надул като кебапче. Не си представях нещата точно така след свалянето на гипса.

Какво следва? Полека-лека ще се мъча да го раздвижвам. Трябва да се сгъне, ама явно трябва доста време и усилия. Мажа го с Reparil, и пия едни противовъзпалителни хапчета.

Най-тъпото в цялата ситуация е това, че заради проклетия гипс си спрях сутрешните тренировки, както и ходенето на футбол. Не че ми пречи на краката, ама.. човек като тича се изпотява, което не е добре. Сега отново не мога да вдигам тежести. Освен, че не мога да стисна нищо с дясната ръка, трябва и да го пазя. Ебаси!

Е, поне тая вечер си се изкъпах като пич. И вече нямам пречки поне за тичането. Ако не тичам пак ще започна да трупам килограми, а така хубаво свалих цели 14 кг това лято! За това подробно ще пиша в един друг пост – как да отслабнем. Някога. А за колко други неща искам да пиша ма няма време..

В заключение: Хора, внимавайте къде си чупите пръстите! Най-добре не ги чупете въобще. Че заради един пръст ще се наложи да се лишите от много работи.

Отпуската ми започна още от началото на август. На 6-ти, в големия дъжд, аз, заедно с Павката, Милен и Елица, сутринта рано заминахме за Созопол. Към обяд, 12 и половина някъде, вече бяхме пристигнали. Настанихме се в станцията на Уникредит Булбанк (Павката и Милен работят в банката). Станцията доста напомня за „соц“ времената като архитектура и интериор. Вътре обаче беше прилично и чисто. Освен това, сградата е построена на самия бряг, върху скалите, и имахме удоволствието стаите ни да са с изглед към морето .

Картите за престой включваха пълен пансион. Храненето се извършваше по следния график: закуска в 8:30, обяд в 13:30 и вечеря в 18:45. Предния ден до 10:00 часа си поръчваш какво ще ядеш на следващия ден, за трите пъти, като имаш меню с избор между няколко различни ястия. Поръчването ставаше по особено култов начин. Бяха ни раздали карти при пристигането, които пъхахме в устройства, подобни на ПОС терминал, и вкарвахме кодове за ястията и количество. Но храната беше доста вкусна.

В Созопол има два плажа – Централен и Харманите. Препоръчвам втория, тъй като водата е относително по-чиста, по-голям е, съответно по-малко хора и има повече място. По-централната му част пясъкът е по-добър, защото откъм страната, която е по-близо до Централния плаж има доста ситни парченца от мидени черупки по пяскъка. Или по-скоро обратното – има малко пясък между черупките от миди .

Созопол се слави като едно от крайбрежията ни с най-големи вълни. Така и беше, още от първия ден когато пристигнахме, почти до средата на престоя ни. А аз така ги обичам! Преди да ме достигне някоя по-голяма вълна, се засилвам и се „пускам“ по нея, и ако успея да я уловя качествено тя ме изкарава чак на брега.За нещастие, така качествено улових една, че тя ме засили, отнесох един човек и си счупих малкия пръст на дясната ръка.. още първия ден! На следващия ден в Бургас ме гипсираха, но издържах само четири дни и си го свалих шината сам. Ебаси, на море съм, и с гипс.. нема начин просто. Останалите дни ги изкарах на превръзка, но къпейки се в морето и плувайки свободно След като се прибрах отново ме гипсираха и до сега все още съм така.

Но като цяло в Созопол не ми хареса особено. Няма нищо интересно, беше пълно с народ но предимно семейства с деца. Не е за млади хора там . Изобщо не може да се сравни със Слънчев бряг, където бях миналата година. Но всяко нещо с плюсовете и минусите – това лято на Созопол за 10 дни похарчих по-малко пари, отколкото миналата година на Слънчев бряг за 5 дни!

Но не сме се лишили и от удоволствия де. На море не може без риба – ядохме на няколко пъти в едно капанче „При Мъро“, точно зад плажа „Харманите“. Аз си поръчах риба „Морски капитан“ – препоръчвам я, много вкусна, макар и малко повече мазничка. Изобщо хапнах доста неща, които предварително си бях набелязал, неща, които по някакъв начин асоцирам с морето, незнам защо. Като например палачинки и гофрети с шоколад . Карахме блъскащи се колички, возихме се на корабче, също така и на тези туристическите влакчета, играхме билярд няколко пъти с Павката, и разбира се всяка вечер на дискотека или бар. Мда, дойдохме си на думата – нощните заведения в Созопол са кът. Няма много избор, а и не са кой знае какво. Единствената по-сносна дискотека се оказа „Култ“, където пускаха предимно ретро, хитчетата дет ги въртят по „хитовите“ радиа и така. Една вечер беше малко по-различно – пускаше DJ Balthazar. Разцепихме се от кеф, ама нещо се случи и към 2:30 часа нахлуха органи на реда и изгониха dj-я. Незнам какво се случи. Фолк клуб „Планет“ не ща да го коментирам – в по-долна дупка не съм ходил. Дискотеката в Елин Пелин дори е по-сносна.

И така, 10 дена яли, пили и се веселили. Общо взето нищо интересно. А, ходихме един ден до Слънчев бряг, по-конкретно – в Action Aquapark. Невероятно как съм го пропуснал миналото лято, хотелът, в който бях отседнал, се оказа съвсем близо. Аквапаркът има доста водни пързалки и забавления, които, за съжаление, не успях да изпробвам заради гипса . Но и догодина ще има море, а нищо чудно да отида точно там – на Sunny Beach, щото там си е истината.

И тъй. Всичките снимки, които не са много, можете да видите във Flickr.

Тиим билдинг – рафтинг

На 19 и 20 юни от Software Technologies отидохме на team building – рафтинг по река Струма, в Кресненското дефиле. За предварителната подготовка за рафтинга информация почерпих от блога на Марио. Сутринта на 19 юни малко преди 10 часа потеглихме с автобус от св. Александър Невски, оттам през бул. Цар Борис към Перник, Дупница, и Кресненското дефиле. Без да се бавим с настаняване по хотели и прочие директно запрашихме най-напред за рафтинга. Организатори на мероприятието бяха хората от „Къща за книги и приключения“. Стигнахме в лагера им, минахме подробен инструктаж как да гребем, какви са командите на водача, какво да правим ако паднем от лодката и др., преоблякохме се, екипирахме се със спасителни жилетки и каски, натовариха ни по колите като десантчици и отпрашихме към мястото за спускане. Най- напред си мислех, че ще тръгнем от лагера им директно, но се оказа, че спускането ни ще завърши там.

И тъй. Стигнахме до мястото за спускане. Участъкът, по който минахме, е дълъг 9 километра, и го взехме приблизително за два часа. Въпреки, че сезонът за рафтинг беше свършил и водата не беше буйна, беше голям кеф! В бързеите е кофти, ма само в началото докато човек свикне. Ако всички гребят в синхрон и се слушат командите на водача, мисля че няма опасност от обръщане на лодката или изпадане на някой от пасажерите. Който не е ходил на рафтинг и се чуди как така хората успяват да се задържът на ръба на лодката без да паднат, казвам веднага – на дъното на лодката има колани, в които си пъхате стъпалата и на практика те ви държат.

Лодките са малки и големи, респективно за по 4 и 6 гребци, като в нашата лодка бяхме 7 гребци + водача. Аз бях трети гребец от лявата страна. Първоначално се шашкахме от командите „ляво“ и „дясно“, още повече че бяха и на английски заради един от шефовете ни който беше в нашата лодка и не знае български език.  Също и гребането ни не беше много в синхрон, колегите пред мен не гребяха съвсем правилно, както ни казаха на инструктажа – с гребло перпендикулярно на водата и движение не с ръцете, а с тялото.Малко преди финиша обаче успяхме да се синхронизираме.

Скачахме и от една 4-метрова скала във водата. Като я гледах отдолу не ми се видя толкова висока. Като погледнах вече отгоре, обаче, ме хвана шубето Поколебах се доста време дали да скоча. Мислех да се връщам, обаче се сетих после че ще ме направят за резил в офиса и се хвърлих . Не бих казал, че е кой знае колко голям кеф, може би щото се бях ошашкал здраво. Но вече ако трябва пак да скачам, ще си скоча от раз.

След рафтинга заминахме за Разлог, където се настанихме в Хотел Катарино, на 10 километра от Банско. Разбира се, минахме на почти всички спа процедури . В 8 часа вечерта отидохме на вечеря, организирана от фирмата в пикник базата на хотела. Храната беше вкусна, но малко. Изглежда по-малко от това, за което шефовете бяха платили, и се наложи да се разправят с управителите. Накрая персоналът се организира и започнаха да готвят още храна

На следващия ден поехе отново към София. Вижте по-интересните снимки от събитието.

Една седмица отпуск

Веднага след тиим билдинга излязох в отпуск за една седмица. Без конкретна причина – просто да си почина малко, имах нужда. Всеки ден спах до 11-11 и половина, гледах филми, размотавах се и общо взето това. Свърших си и малко работа из къщи. Определено ми се отрази добре спането и ми възстанови силите.

Рожден ден на Косьо

На 11 юли (събота) заминахме за село Кози рог, да празнуваме рожденния ден на Косето. Трябваше да сме в Рибарица, но той не успял да намери места за спане и каза, че „само на 60 км от Рибарица има едно село, в което има къща под наем, която ще ни събере“. Косьо си е Косьо, селото е на толкова километра от Рибарица, колкото Рибарица от София. Организацията му куцаше през цялото време, два пъти объркахме пътя, храната и алкохолът не бяха много, но пък за сметка на това си изкарахме готино.

Къщата, в която се настанихме, не беше нищо особено. Даже си беше голяма мизериика. Ама за 15 лева на легло кво повече да иска човек. Личеше си, че отвън са похарчени пари, за да се приведе във вид, ма и не кой знае колко впечатляващ вид. С една дума, въпросната къща не може да стъпи и на малкия пръст на „Къщата с червените врати“, в която бях на Нова година. Но пък имаше басейн и дори лошото време не ни попречи да се изкъпем в него и то на няколко пъти. Хах, басейнът също не беше нищо особено – изглежда в селото няма канализация (също както в Лесново), затова водата в басейна циркулираше. В единия ъгъл има тръба, в която водата се оттича, а в другия срещуположен ъгъл се влива. Водата се върти от електромоторна помпа. Отвътре басейнът нямаше дори плочки! Само груба замаска и синя боя . Но пък си беше с прилични размери (някъде 4 на 6 метра примерно), и 1.50 и 1.70 метра дълбочина в двата края! Такава нискобюджетна продукция трябва да си направя и на Лесново. Имаше план да хвърлим Косьо с дрехите вечерта в басейна като за честит рожден ден, но той толкова качествено си се напи, че сам си скочи

По-интересното около къщата е нейният собственик. Освен кмет на селото, Христо (адаш ми е) се оказа и участник в предаването на Нова ТВ „Сделка или не“, което по една случайност най-вероятно съм гледал, защото през цялото време се чудех откъде аджеба толкова ми е познат тоя човек. Всички съмнения отпаднаха като видяхме снимките на Христо с водещия на предаването, и кутията с номер 22, която той си беше запазил за спомен. Другото по-интересно беше, че човекът живее в същата къща, само че в друга постройка. За мен това си е чист мазохизъм – да посрещаш хора и да живееш на същото място. Явно досега само културни и спокойни хора са отсядали там, щото ние определено направихме лудница

И така, вечерта мина яко, слушаше се предимно поп-фолк и то 4-5 песни се извъртяха сигурно по 20 пъти, такива неща. Показах класа на перкусиите, макар че свиря едва за втори път, ма то който го може си го може

На сутринта рано си тръгнахме обратно, тъй като валеше и нямаше какво да се прави. Снимките от рожденния ден – тук.