Категория ‘Нещата от живота’

Днес стават пет години

Публикувано на 10 юли 2009 от Ицката в Нещата от живота
Етикети: ,

откакто баба ми Грозда Петкова Ушколова почина. Нея също не съм я споменавал в блога си и смятам, че е крайно време. Отиде си на 63 години, толкова бързо колкото и дядо ми – сърдечен удар. Все пак баба поживя доста след смъртта на дядо ми, макар че до края й беше трудно да свикне. Адски много ме обичаше и се грижеше за мен. Много ми липсва. Почивай в мир, бабо!

Днес е годишнина

Публикувано на 03 юли 2009 от Ицката в Нещата от живота
Етикети: ,

откатко дядо ми Христо Манолов Ушколов почина, преди цели 14 години вече. Въпреки че толкова много време мина, семейството все още не сме го забравили, и всяка година на тази дата го споменаваме.

Беше изключителен човек, но за съжаление нямах щастието да го опозная вече като по-зрял. Отиде си твърде млад от този свят – на 59 години, а аз бях само на 9 тогава.

Досега не съм се сетил да му отредя място в блога си. Но по-добре късно, отколкото по-късно. Почивай в мир.

Този месец ми се наслучваха доста неприятности, и без грам колебание мога да обявя месеца за "каръшки". Имах терзания в личен план, после си контузих крака, преди две седмици на футбол, и още ме боли. Трудно ходя, за тичане и спорт не мога и да си помисля. А с моя застоял начин на живот имам особена нужда от спорт, и тази контузия ми бърка в здравето в момента. Но да оставим спорта – дойде пролетта и имам доста работа по двора в Лесново. Лозя трябва да се режат, райграса е за косене. Има сума ти неща за местене, а с болния крак не мога да свърша почти нищо, а няма кой друг да свърши тея неща. За капак станаха големи ексцесии във компанията, в която работя. Съкратиха ни половината отдел. Оправдаха се с кризата. Останахме само аз и шефа на отдела, и не се знае докога. А работа има. В момента имам два пъти повече задачи да върша. Мъчно ми е, че кадърни хора останаха без работа :-( . Какво да се прави – животът е радост и тъга.

Този месец Март определено доказа, че заслужава названието си "женски месец". Всичко беше променливо и несигурно. Днес си добре, утре не. Дано през следващия месец каръкът приключи, макар че незнам дали цялата година няма да се окаже куца. Да припомня – още в самото начало на 2009-та катастрофирах. Останах без кола (а имам нужда от автомобил, за да се придвижвам, защото живея на майната си), в последствие застрахователите ме прецакаха и ми изплатиха малко пари, и така. И явно не само за мен е лоша годината – гледам при повечето ми познати и приятели е така. Още няколко човека катастрофираха след мене; кой със здравословни проблеми, кой с финаносви, кой с проблеми от интимен характер.. Имена няма да назовавам, факт е, обаче, че много хора се оплакват. Тая "финансова криза" е*а мамата на всичко :-D

Незнам суеверие ли е, не е ли, но определено нещо не е така.

В началото на годината си пожелах тя да е "по-добра от миналата, и по-лоша от следващата". За напред ще внимавам какво си пожелавам. Във всеки случай, обаче, няма да използвам думичката "лош".

В живота няма нищо сигурно

Публикувано на 22 март 2009 от Ицката в Нещата от живота

В живота няма нищо сигурно. Само смъртта.

Снимка от публикация във вестник "Пари". Както се казва – "Бог дал, Бог взел"