Категория 'Нещата от живота'
Днес стават пет години
10 юли, 2009
откакто баба ми Грозда Петкова Ушколова почина. Нея също не съм я споменавал в блога си и смятам, че е крайно време. Отиде си на 63 години, толкова бързо колкото и дядо ми – сърдечен удар. Все пак баба поживя доста след смъртта на дядо ми, макар че до края й беше трудно да свикне. Адски много ме обичаше и се грижеше за мен. Много ми липсва. Почивай в мир, бабо!
Днес е годишнина
3 юли, 2009
откатко дядо ми Христо Манолов Ушколов почина, преди цели 14 години вече. Въпреки че толкова много време мина, семейството все още не сме го забравили, и всяка година на тази дата го споменаваме.
Беше изключителен човек, но за съжаление нямах щастието да го опозная вече като по-зрял. Отиде си твърде млад от този свят – на 59 години, а аз бях само на 9 тогава.
Досега не съм се сетил да му отредя място в блога си. Но по-добре късно, отколкото по-късно. Почивай в мир.
Кофти месец? Или кофти година?
30 март, 2009Този месец ми се наслучваха доста неприятности, и без грам колебание мога да обявя месеца за "каръшки". Имах терзания в личен план, после си контузих крака, преди две седмици на футбол, и още ме боли. Трудно ходя, за тичане и спорт не мога и да си помисля. А с моя застоял начин на живот имам особена нужда от спорт, и тази контузия ми бърка в здравето в момента. Но да оставим спорта – дойде пролетта и имам доста работа по двора в Лесново. Лозя трябва да се режат, райграса е за косене. Има сума ти неща за местене, а с болния крак не мога да свърша почти нищо, а няма кой друг да свърши тея неща. За капак станаха големи ексцесии във компанията, в която работя. Съкратиха ни половината отдел. Оправдаха се с кризата. Останахме само аз и шефа на отдела, и не се знае докога. А работа има. В момента имам два пъти повече задачи да върша. Мъчно ми е, че кадърни хора останаха без работа 
. Какво да се прави – животът е радост и тъга.
Този месец Март определено доказа, че заслужава названието си "женски месец". Всичко беше променливо и несигурно. Днес си добре, утре не. Дано през следващия месец каръкът приключи, макар че незнам дали цялата година няма да се окаже куца. Да припомня – още в самото начало на 2009-та катастрофирах. Останах без кола (а имам нужда от автомобил, за да се придвижвам, защото живея на майната си), в последствие застрахователите ме прецакаха и ми изплатиха малко пари, и така. И явно не само за мен е лоша годината – гледам при повечето ми познати и приятели е така. Още няколко човека катастрофираха след мене; кой със здравословни проблеми, кой с финаносви, кой с проблеми от интимен характер.. Имена няма да назовавам, факт е, обаче, че много хора се оплакват. Тая "финансова криза" е*а мамата на всичко 
Незнам суеверие ли е, не е ли, но определено нещо не е така.
В началото на годината си пожелах тя да е "по-добра от миналата, и по-лоша от следващата". За напред ще внимавам какво си пожелавам. Във всеки случай, обаче, няма да използвам думичката "лош".
В живота няма нищо сигурно
22 март, 2009В живота няма нищо сигурно. Само смъртта.
„Спука се балонът на любовниците“
16 декември, 2008Снимка от публикация във вестник "Пари". Както се казва – "Бог дал, Бог взел" 
Сблъсък – Недялко Ем. Цанев И Жалките Свалячи
5 ноември, 2008Самата истина
Вили Казасян, R.I.P.
12 юли, 2008
На 74-годишна възраст тази сутрин е починал Вили Казасян.
Вили Казасян десетилетия работи като ръководител на БИГ Бенда на Националното радио. Роден е през 1934 г. в София. Дипломира се като инженер, следва задочно в Теоретико-композиторския факултет на Консерваторията.
Участва във всички джаз форуми, в много международни фестивали и конкурси. Член е на обществения съвет на БНТ.
Какво нещо е живота. Вчера го гледахме по BTV, днес го няма. Почивай в мир.
Ретроспекция ’2006
14 януари, 2007(Пускам този пост с доста закъснение, в смисъл че вече половината януари мина, но все пак…)
Незнам защо, реших да опиша какво се случи през 2006 накратко.
В общи линии беше интересна година. Проведе се поредното световно първенство по футбол в Германия, където шампион стана омразният ми национален отбор на Италия. Това е и годината в която легендарният пилот на Ф1 Михаел Шумахер се отказа от състезанията, а пък Фернандо Алонсо спечели шампионата. Любимият ми Левски се класира за Шампионската лига, но не се представи особено добре. Все пак, паднахме се в група с едни от най-силните тимове в Европа – Вердер, Челси и настоящият европейски клубен шампион – Барса.
Годината не мина и без леко напомняне за наводненията от 2005. Избрахме си и нов президент, по-точно преизбрахме си стария за още 5 години. В края на годината, тъпите американци обесиха Саддам Хюсеин, като за "честита Нова година".
В общи линии, това беше по-интересното от България и останалия свят, и от спорта, за изминалата 2006-та година.
Какво по-интересно около мен
Ами… Годината се очерта доста напрегната и натоварена. Въпреки всичко мога да я определя като плодотворна година за мен, така да се каже. Сдобих се с доста нови играчки – дигитален фотоапарат, лаптоп, сложих си и аудио в колата. Като цяло, доста хубави нещица.
Да не забравяме, че миналата година, през пролетта бях болен от шарка! Проклетата болест не съм я карал като дете, и ми беше десеторно по-гадно когато я карах на тази възраст. Останаха трайни белези по цялото ми тяло, по лицето също но не толкова забележими, за щастие. Миналата година също изпратихме Пацо абитуриент. Тогава направих първата си DVD суперпродукция!!! Цялото ми лято мина в яко бачкане и така и не отидох на море, ама пък за сметка на това семейството ходихме до Италия за 5 дни. Беше супер! Направих два нови сайта – цък и цък.
В УНСС нещата малко се позакучиха, имам предвид че втория семестър на трети курс ме бяха оставили на две поправки. Хубавото е, че и двете си ги взех със шестици. Така успехът ми от последния семестър е над 5, и ако и този се представя добре през следващия семестър ще получавам стипендия – 70лв./месец. Кой ти ги дава?
И като се замисля, като че ли това беше по-интересното около мен през изминалата година. Може да пропускам нещо, ако се сетя ще го добавя. Пак казвам, като цяло съм доволен от годината, смея да я определя като успешна за мен. Е, имах си и своите трудности, особено в края на годината, доста се бях поизнервил, имах неприятни моменти (по-близките до мен хора знаят за какво говоря). Е, няма как, има ги и тези неща в живота, какво да правиш. Все пак доста понаучих, понатрупах опит и израстнах. Научих се да гледам по-отвисоко на нещата. Разбрах, че човек трябва да бъде също така търпелив – всяко нещо си идва с времето. Не може всичко да имаш наведнъж. И наистина – ако човек има всичко, то тогава какъв е смисълът от живота му вече? За какво да се бори?
Научих също така, че външният вид много лъже. За пореден път се убедих, че вяра не може да се има на никой (изключение са най-близките ми хора, които, за съжаление, се броят на пръсти). Разбрах, че колкото и да си убеден в нещо, колкото и да ти е сигурен успехът, независимо с какво си се захванал, пак има вероятност да се издъниш. Мисля, че се научих и да отказвам – да отказвам да правя услуги, които са неудобни за мен самия, да се отказвам от нещо, което много искам но не мога да имам. Когато не върви човек трябва да се откаже, в противен случай рискува да си изпили нервите до крайност. Абе, с две думи, истината е, че не трябва да ти пука (е, малко може, но малко). Трябва да се гледа по-отвисоко, или както една моя близка казва "Гледай философски на нещата" 
Иде края на семестъра
18 декември, 2006… а това означава безброй много курсови работи, реферати, проекти… Така са ме подпетили че ми се реве. А какво става с мен тази година незнам, но си направих сметка че тази последна година в УНСС сигурно имам повече присъствия отколкото за всичките изминали три! Направо не е за вярване! Взимам книги от библиотеката, ходя редовно на лекции, пиша всички домашни (е, с малки изключения – все пак да спазвам традицията 
) , нещо съм се побъркал. Изглежда един човек (няма да споменавам кой, той ще се сети сам) някак си ми промени вижданията и мисленето относно ученето. Наистина не е истина но станах адски прилежен, за добро или за лошо… Щом вече и извънкурсови работи правя… Току виж като нищо след дипломирането си на майтап взема та стана социолог и почна да си работя по специалността… Вече нищо незнам и на нищо не се учудвам – за нищото години които съм живял животът ми не един път се е обръщал на 180 градуса… Такава ми е съдбата явно… Ще поживеем, ще видиме!
Домочадието се увеличи!
6 юни, 2006Домочадието се увеличи, тамън с 4 нови членове – малките котенца на котката Сивушка. Най-забавното в случая е, че котката ги е родила не къде да е, ами точно пред… входната ни врата!!! Отвън на пътеката, която играе ролята на изстривалка, е послужила на Сивушка за родилно място. Майка ми направо си беше изкарала акъла сутринта, и как не – кой ти очаква подобно нещо! Доколкото знам, котките търсят място, за да си скрият малките, а тая наш’та си ги е изсрала тука на показ на всички!
И това се замислям – може би животното е преценило че тук е най-сигурното място за малките – понеже е блзо до нас – хората, демек ние ще попречим на котараците да ги изядат (мъжкарите ядат малките котета в първите там няколко седмици – естествен подбор май му се вика). Аз си мислех че котката ще ми се зъби ако съм близо до тях – нищо подобно – явно ми има ‘доверие’ .
Снимах малките разбойници – вижте ги тук.