Категория ‘Нещата от живота’

(Пускам този пост с доста закъснение, в смисъл че вече половината януари мина, но все пак…)

Незнам защо, реших да опиша какво се случи през 2006 накратко.

В общи линии беше интересна година. Проведе се поредното световно първенство по футбол в Германия, където шампион стана омразният ми национален отбор на Италия. Това е и годината в която легендарният пилот на Ф1 Михаел Шумахер се отказа от състезанията, а пък Фернандо Алонсо спечели шампионата. Любимият ми Левски се класира за Шампионската лига, но не се представи особено добре. Все пак, паднахме се в група с едни от най-силните тимове в Европа – Вердер, Челси и настоящият европейски клубен шампион – Барса.

Годината не мина и без леко напомняне за наводненията от 2005. Избрахме си и нов президент, по-точно преизбрахме си стария за още 5 години. В края на годината, тъпите американци обесиха Саддам Хюсеин, като за "честита Нова година".

В общи линии, това беше по-интересното от България и останалия свят, и от спорта, за изминалата 2006-та година.

Какво по-интересно около мен

Ами… Годината се очерта доста напрегната и натоварена. Въпреки всичко мога да я определя като плодотворна година за мен, така да се каже. Сдобих се с доста нови играчки – дигитален фотоапарат, лаптоп, сложих си и аудио в колата. Като цяло, доста хубави нещица.

Да не забравяме, че миналата година, през пролетта бях болен от шарка! Проклетата болест не съм я карал като дете, и ми беше десеторно по-гадно когато я карах на тази възраст. Останаха трайни белези по цялото ми тяло, по лицето също но не толкова забележими, за щастие. Миналата година също изпратихме Пацо абитуриент. Тогава направих първата си DVD суперпродукция!!! Цялото ми лято мина в яко бачкане и така и не отидох на море, ама пък за сметка на това семейството ходихме до Италия за 5 дни. Беше супер! Направих два нови сайта – цък и цък.

В УНСС нещата малко се позакучиха, имам предвид че втория семестър на трети курс ме бяха оставили на две поправки. Хубавото е, че и двете си ги взех със шестици. Така успехът ми от последния семестър е над 5, и ако и този се представя добре през следващия семестър ще получавам стипендия – 70лв./месец. Кой ти ги дава?

И като се замисля, като че ли това беше по-интересното около мен през изминалата година. Може да пропускам нещо, ако се сетя ще го добавя. Пак казвам, като цяло съм доволен от годината, смея да я определя като успешна за мен. Е, имах си и своите трудности, особено в края на годината, доста се бях поизнервил, имах неприятни моменти (по-близките до мен хора знаят за какво говоря). Е, няма как, има ги и тези неща в живота, какво да правиш. Все пак доста понаучих, понатрупах опит и израстнах. Научих се да гледам по-отвисоко на нещата. Разбрах, че човек трябва да бъде също така търпелив – всяко нещо си идва с времето. Не може всичко да имаш наведнъж. И наистина – ако човек има всичко, то тогава какъв е смисълът от живота му вече? За какво да се бори?

Научих също така, че външният вид много лъже. За пореден път се убедих, че вяра не може да се има на никой (изключение са най-близките ми хора, които, за съжаление, се броят на пръсти). Разбрах, че колкото и да си убеден в нещо, колкото и да ти е сигурен успехът, независимо с какво си се захванал, пак има вероятност да се издъниш. Мисля, че се научих и да отказвам – да отказвам да правя услуги, които са неудобни за мен самия, да се отказвам от нещо, което много искам но не мога да имам. Когато не върви човек трябва да се откаже, в противен случай рискува да си изпили нервите до крайност. Абе, с две думи, истината е, че не трябва да ти пука (е, малко може, но малко). Трябва да се гледа по-отвисоко, или както една моя близка казва "Гледай философски на нещата"