Ето че ми остана малко време да драсна 2-3 реда и за тазгодишното море. Време ми трябва, че нали съм контузен и пиша по-бавно.
Отпуската ми започна още от началото на август. На 6-ти, в големия дъжд, аз, заедно с Павката, Милен и Елица, сутринта рано заминахме за Созопол. Към обяд, 12 и половина някъде, вече бяхме пристигнали. Настанихме се в станцията на Уникредит Булбанк (Павката и Милен работят в банката). Станцията доста напомня за „соц“ времената като архитектура и интериор. Вътре обаче беше прилично и чисто. Освен това, сградата е построена на самия бряг, върху скалите, и имахме удоволствието стаите ни да са с изглед към морето 
.
Картите за престой включваха пълен пансион. Храненето се извършваше по следния график: закуска в 8:30, обяд в 13:30 и вечеря в 18:45. Предния ден до 10:00 часа си поръчваш какво ще ядеш на следващия ден, за трите пъти, като имаш меню с избор между няколко различни ястия. Поръчването ставаше по особено култов начин. Бяха ни раздали карти при пристигането, които пъхахме в устройства, подобни на ПОС терминал, и вкарвахме кодове за ястията и количество. Но храната беше доста вкусна.
В Созопол има два плажа – Централен и Харманите. Препоръчвам втория, тъй като водата е относително по-чиста, по-голям е, съответно по-малко хора и има повече място. По-централната му част пясъкът е по-добър, защото откъм страната, която е по-близо до Централния плаж има доста ситни парченца от мидени черупки по пяскъка. Или по-скоро обратното – има малко пясък между черупките от миди .
Созопол се слави като едно от крайбрежията ни с най-големи вълни. Така и беше, още от първия ден когато пристигнахме, почти до средата на престоя ни. А аз така ги обичам! Преди да ме достигне някоя по-голяма вълна, се засилвам и се „пускам“ по нея, и ако успея да я уловя качествено тя ме изкарава чак на брега.За нещастие, така качествено улових една, че тя ме засили, отнесох един човек и си счупих малкия пръст на дясната ръка.. още първия ден! На следващия ден в Бургас ме гипсираха, но издържах само четири дни и си го свалих шината сам. Ебаси, на море съм, и с гипс.. нема начин просто. Останалите дни ги изкарах на превръзка, но къпейки се в морето и плувайки свободно След като се прибрах отново ме гипсираха и до сега все още съм така.
Но като цяло в Созопол не ми хареса особено. Няма нищо интересно, беше пълно с народ но предимно семейства с деца. Не е за млади хора там . Изобщо не може да се сравни със Слънчев бряг, където бях миналата година. Но всяко нещо с плюсовете и минусите – това лято на Созопол за 10 дни похарчих по-малко пари, отколкото миналата година на Слънчев бряг за 5 дни!
Но не сме се лишили и от удоволствия де. На море не може без риба – ядохме на няколко пъти в едно капанче „При Мъро“, точно зад плажа „Харманите“. Аз си поръчах риба „Морски капитан“ – препоръчвам я, много вкусна, макар и малко повече мазничка. Изобщо хапнах доста неща, които предварително си бях набелязал, неща, които по някакъв начин асоцирам с морето, незнам защо. Като например палачинки и гофрети с шоколад . Карахме блъскащи се колички, возихме се на корабче, също така и на тези туристическите влакчета, играхме билярд няколко пъти с Павката, и разбира се всяка вечер на дискотека или бар. Мда, дойдохме си на думата – нощните заведения в Созопол са кът. Няма много избор, а и не са кой знае какво. Единствената по-сносна дискотека се оказа „Култ“, където пускаха предимно ретро, хитчетата дет ги въртят по „хитовите“ радиа и така. Една вечер беше малко по-различно – пускаше DJ Balthazar. Разцепихме се от кеф, ама нещо се случи и към 2:30 часа нахлуха органи на реда и изгониха dj-я. Незнам какво се случи. Фолк клуб „Планет“ не ща да го коментирам – в по-долна дупка не съм ходил. Дискотеката в Елин Пелин дори е по-сносна.
И така, 10 дена яли, пили и се веселили. Общо взето нищо интересно. А, ходихме един ден до Слънчев бряг, по-конкретно – в Action Aquapark. Невероятно как съм го пропуснал миналото лято, хотелът, в който бях отседнал, се оказа съвсем близо. Аквапаркът има доста водни пързалки и забавления, които, за съжаление, не успях да изпробвам заради гипса 
. Но и догодина ще има море, а нищо чудно да отида точно там – на Sunny Beach, щото там си е истината.
И тъй. Всичките снимки, които не са много, можете да видите във Flickr.
