„Каквито ни феновете, такъв ни и футболът. Звучи обидно и за двете страни, но звучи и обидно вярно. Огромната част от нормалните привърженици на най-популярната игра емигрира от стадиона и установи бивак пред телевизора. Затова и днес правим кълбета от радост, когато видим, че някъде са отишли 5000 човека да гледат поредната мегапродукция от „А“ група.“

Цялата статия в sportni.bg

Циркът около организацията на тези игрища, обаче, се оказа далеч по-голям. Повече от месец беше необходимо, за да се сложат нови очертания на игрищата (общо три). През това време стояха недовършени – примерно едното наказателно поле е завършено, и част от другото, или нещо такова. Очертанията представляват парчета изкуствена трева, но бели на цвят. Така докато на някои места тези парчета не бяха сложени и зееха дупки, се скъсахме да се изпопребиваме. Но това е бял кахър. И в преносния, и в буквалния смисъл

Първоначално базата изглеждаше горе-долу прилична. Горе-долу, защото екстри като мивки, душове и въобще място, където да се измиеш, НЯМА. Но пък и двете съблекални работеха, шкафчетата за дрехи се заключваха, имаше две химически тоалетни отпред на входа в които изобщо не миришеше на тоалетна, абе беше си кеф да се изпикае човек. Да, ама нещата тръгнаха на зле. Една от съблекалните вечно е заключена. Причини – неизвестни. Сега шкафчетата не достигат за всички и сме принудени да си изнасяме саковете на игрището, рискувайки някой по-силен шут с топката да счупи нещо вътре. Едната тоалетна изчезна, а в другата вече смърди та не се трае. Мивки все още няма. За сметка на това, обаче, след няколко усилени месеца работа, пичовете издигнаха непосредствено до игрищата ново.. кръчме. Да, кръчме!

Незнам какви пари печелят, но да направим проста сметка. Едно игрище струва 60 лева на час. Нека игрищата да работят 3 часа общо дневно. 3 х 3 х 60 = 540 лева. На ден. Съботите и неделите със сигурност са заети почти през целите дни, но и тях ги смятаме по 3 часа. В месеца грубо смятаме 30 дни – 30 х 540 прави 16’200 лева. 15 хиляди да взимат. Не – 10 да взимат – бахти, това са много пари! Колкото и разходи за наем, заплати и др. да имат, все ще остане малко и за няколко месеца ще се посъбере достатъчно бюджет да се погрижат за поддръжката на терените и условията. Но не би – дайте по-добре да отворим с парите едно заведениице, та да има къде потните пичове да смучат бира и да ядат картофи, пък и оттам малко парици да капят. Типично по български.

Тиим билдинг – рафтинг

На 19 и 20 юни от Software Technologies отидохме на team building – рафтинг по река Струма, в Кресненското дефиле. За предварителната подготовка за рафтинга информация почерпих от блога на Марио. Сутринта на 19 юни малко преди 10 часа потеглихме с автобус от св. Александър Невски, оттам през бул. Цар Борис към Перник, Дупница, и Кресненското дефиле. Без да се бавим с настаняване по хотели и прочие директно запрашихме най-напред за рафтинга. Организатори на мероприятието бяха хората от „Къща за книги и приключения“. Стигнахме в лагера им, минахме подробен инструктаж как да гребем, какви са командите на водача, какво да правим ако паднем от лодката и др., преоблякохме се, екипирахме се със спасителни жилетки и каски, натовариха ни по колите като десантчици и отпрашихме към мястото за спускане. Най- напред си мислех, че ще тръгнем от лагера им директно, но се оказа, че спускането ни ще завърши там.

И тъй. Стигнахме до мястото за спускане. Участъкът, по който минахме, е дълъг 9 километра, и го взехме приблизително за два часа. Въпреки, че сезонът за рафтинг беше свършил и водата не беше буйна, беше голям кеф! В бързеите е кофти, ма само в началото докато човек свикне. Ако всички гребят в синхрон и се слушат командите на водача, мисля че няма опасност от обръщане на лодката или изпадане на някой от пасажерите. Който не е ходил на рафтинг и се чуди как така хората успяват да се задържът на ръба на лодката без да паднат, казвам веднага – на дъното на лодката има колани, в които си пъхате стъпалата и на практика те ви държат.

Лодките са малки и големи, респективно за по 4 и 6 гребци, като в нашата лодка бяхме 7 гребци + водача. Аз бях трети гребец от лявата страна. Първоначално се шашкахме от командите „ляво“ и „дясно“, още повече че бяха и на английски заради един от шефовете ни който беше в нашата лодка и не знае български език.  Също и гребането ни не беше много в синхрон, колегите пред мен не гребяха съвсем правилно, както ни казаха на инструктажа – с гребло перпендикулярно на водата и движение не с ръцете, а с тялото.Малко преди финиша обаче успяхме да се синхронизираме.

Скачахме и от една 4-метрова скала във водата. Като я гледах отдолу не ми се видя толкова висока. Като погледнах вече отгоре, обаче, ме хвана шубето Поколебах се доста време дали да скоча. Мислех да се връщам, обаче се сетих после че ще ме направят за резил в офиса и се хвърлих . Не бих казал, че е кой знае колко голям кеф, може би щото се бях ошашкал здраво. Но вече ако трябва пак да скачам, ще си скоча от раз.

След рафтинга заминахме за Разлог, където се настанихме в Хотел Катарино, на 10 километра от Банско. Разбира се, минахме на почти всички спа процедури . В 8 часа вечерта отидохме на вечеря, организирана от фирмата в пикник базата на хотела. Храната беше вкусна, но малко. Изглежда по-малко от това, за което шефовете бяха платили, и се наложи да се разправят с управителите. Накрая персоналът се организира и започнаха да готвят още храна

На следващия ден поехе отново към София. Вижте по-интересните снимки от събитието.

Една седмица отпуск

Веднага след тиим билдинга излязох в отпуск за една седмица. Без конкретна причина – просто да си почина малко, имах нужда. Всеки ден спах до 11-11 и половина, гледах филми, размотавах се и общо взето това. Свърших си и малко работа из къщи. Определено ми се отрази добре спането и ми възстанови силите.

Рожден ден на Косьо

На 11 юли (събота) заминахме за село Кози рог, да празнуваме рожденния ден на Косето. Трябваше да сме в Рибарица, но той не успял да намери места за спане и каза, че „само на 60 км от Рибарица има едно село, в което има къща под наем, която ще ни събере“. Косьо си е Косьо, селото е на толкова километра от Рибарица, колкото Рибарица от София. Организацията му куцаше през цялото време, два пъти объркахме пътя, храната и алкохолът не бяха много, но пък за сметка на това си изкарахме готино.

Къщата, в която се настанихме, не беше нищо особено. Даже си беше голяма мизериика. Ама за 15 лева на легло кво повече да иска човек. Личеше си, че отвън са похарчени пари, за да се приведе във вид, ма и не кой знае колко впечатляващ вид. С една дума, въпросната къща не може да стъпи и на малкия пръст на „Къщата с червените врати“, в която бях на Нова година. Но пък имаше басейн и дори лошото време не ни попречи да се изкъпем в него и то на няколко пъти. Хах, басейнът също не беше нищо особено – изглежда в селото няма канализация (също както в Лесново), затова водата в басейна циркулираше. В единия ъгъл има тръба, в която водата се оттича, а в другия срещуположен ъгъл се влива. Водата се върти от електромоторна помпа. Отвътре басейнът нямаше дори плочки! Само груба замаска и синя боя . Но пък си беше с прилични размери (някъде 4 на 6 метра примерно), и 1.50 и 1.70 метра дълбочина в двата края! Такава нискобюджетна продукция трябва да си направя и на Лесново. Имаше план да хвърлим Косьо с дрехите вечерта в басейна като за честит рожден ден, но той толкова качествено си се напи, че сам си скочи

По-интересното около къщата е нейният собственик. Освен кмет на селото, Христо (адаш ми е) се оказа и участник в предаването на Нова ТВ „Сделка или не“, което по една случайност най-вероятно съм гледал, защото през цялото време се чудех откъде аджеба толкова ми е познат тоя човек. Всички съмнения отпаднаха като видяхме снимките на Христо с водещия на предаването, и кутията с номер 22, която той си беше запазил за спомен. Другото по-интересно беше, че човекът живее в същата къща, само че в друга постройка. За мен това си е чист мазохизъм – да посрещаш хора и да живееш на същото място. Явно досега само културни и спокойни хора са отсядали там, щото ние определено направихме лудница

И така, вечерта мина яко, слушаше се предимно поп-фолк и то 4-5 песни се извъртяха сигурно по 20 пъти, такива неща. Показах класа на перкусиите, макар че свиря едва за втори път, ма то който го може си го може

На сутринта рано си тръгнахме обратно, тъй като валеше и нямаше какво да се прави. Снимките от рожденния ден – тук.

Прави ми впечатление, че в повечето предизборни клипове се набляга основно на плюенето и хуленето по другите. Нормално за България, ще кажете. Къде отидоха хилядите предизборни обещания и залъгвания? Предпочитам ги пред "ваденето на кирливите ризи" на конкурентите. Подло е. Грозно е.

Едно е сигурно. Тази година е много важно да се гласува. Важно е, защото в противен случай гласът ви ще бъде разпределен, и полза от това ще извлекат партиите с твърд електорат. На интересна снимка попаднах днес в нета:

Та, гласувайте, хора!

Не се считам за фен на поп музиката. Но слушам с кеф песните на Майкъл. А още повече харесвам клиповете му. Голям танцьор и артист – за мен Майкъл е гении на музиката. Идол на поколения хора и изпълнители.

Днес цял ден ми се върти Billie Jean в главата. Това ще е песента на следващата седмица (29.06 – 05.07).

Явно вече не са толкова недосегаеми .

Да, ама не. Все пак успях да си взема два дни почивка, и в комбинация със събота и неделя ми се събраха 4 дни, които изкарах на Слънчев бряг.

Тръгнахме в сряда вечерта (20 август). Пътуването беше леко и спокойно, трафик почти нямаше. Пристигнахме в Слънчев бряг на 21.08.08 в 01:10 часа, отседнахме в хотел "Калофер", и веднага на дискотека . Много приличен хотел, между другото.

На морето си е друг живот. Въпреки че беше края на сезона, народ имаше. Предимно чужденци – англичани, шведи. Плажът беше добър, водата също. Изобщо, изкарах си прекрасно тези 4 дни, но за съжаление свърши. Догодина пак.

Има и снимки.

Та, като цяло, не съм особено впечатлен от страната. В Букурещ както хубави сгради и паркове, така могат да се видят и порутени сгради, мръсотия, смрад и това в самия център. Метрото им е под всякаква критика. А твърдят, че са по-напред от нас. Може. Заплатите са им високи, но и цените си ги бива. Това прави по-голям БВП, което прави по-висок стандарт.

Заведенията им са много зле. Човек няма къде да хапне. Добре, че в Букурещ намерих KFC . Обслужването куца отвсякъде, сервитьорите знаят шепа думи на английски, и това в Синая, който е курортен град. Изобщо, туризмът им е доста занемарен.

Направи ми впечатление, обаче, че и в двата хотела, в които бях за двете вечери, имаше осигурен достъп до Интернет. Аз бях с лаптопа и успях да посвърша малко работа между почивката .

И така. Има и снимки.