Доста се насъбра за (пъте)писане а нямам никакво време. Обединявам нещата в един пост.
Тиим билдинг – рафтинг
На 19 и 20 юни от Software Technologies отидохме на team building – рафтинг по река Струма, в Кресненското дефиле. За предварителната подготовка за рафтинга информация почерпих от блога на Марио. Сутринта на 19 юни малко преди 10 часа потеглихме с автобус от св. Александър Невски, оттам през бул. Цар Борис към Перник, Дупница, и Кресненското дефиле. Без да се бавим с настаняване по хотели и прочие директно запрашихме най-напред за рафтинга. Организатори на мероприятието бяха хората от „Къща за книги и приключения“. Стигнахме в лагера им, минахме подробен инструктаж как да гребем, какви са командите на водача, какво да правим ако паднем от лодката и др., преоблякохме се, екипирахме се със спасителни жилетки и каски, натовариха ни по колите като десантчици и отпрашихме към мястото за спускане. Най- напред си мислех, че ще тръгнем от лагера им директно, но се оказа, че спускането ни ще завърши там.
И тъй. Стигнахме до мястото за спускане. Участъкът, по който минахме, е дълъг 9 километра, и го взехме приблизително за два часа. Въпреки, че сезонът за рафтинг беше свършил и водата не беше буйна, беше голям кеф! В бързеите е кофти, ма само в началото докато човек свикне. Ако всички гребят в синхрон и се слушат командите на водача, мисля че няма опасност от обръщане на лодката или изпадане на някой от пасажерите. Който не е ходил на рафтинг и се чуди как така хората успяват да се задържът на ръба на лодката без да паднат, казвам веднага – на дъното на лодката има колани, в които си пъхате стъпалата и на практика те ви държат.
Лодките са малки и големи, респективно за по 4 и 6 гребци, като в нашата лодка бяхме 7 гребци + водача. Аз бях трети гребец от лявата страна. Първоначално се шашкахме от командите „ляво“ и „дясно“, още повече че бяха и на английски заради един от шефовете ни който беше в нашата лодка и не знае български език. Също и гребането ни не беше много в синхрон, колегите пред мен не гребяха съвсем правилно, както ни казаха на инструктажа – с гребло перпендикулярно на водата и движение не с ръцете, а с тялото.Малко преди финиша обаче успяхме да се синхронизираме.
Скачахме и от една 4-метрова скала във водата. Като я гледах отдолу не ми се видя толкова висока. Като погледнах вече отгоре, обаче, ме хвана шубето 
Поколебах се доста време дали да скоча. Мислех да се връщам, обаче се сетих после че ще ме направят за резил в офиса и се хвърлих 
. Не бих казал, че е кой знае колко голям кеф, може би щото се бях ошашкал здраво. Но вече ако трябва пак да скачам, ще си скоча от раз.
След рафтинга заминахме за Разлог, където се настанихме в Хотел Катарино, на 10 километра от Банско. Разбира се, минахме на почти всички спа процедури . В 8 часа вечерта отидохме на вечеря, организирана от фирмата в пикник базата на хотела. Храната беше вкусна, но малко. Изглежда по-малко от това, за което шефовете бяха платили, и се наложи да се разправят с управителите. Накрая персоналът се организира и започнаха да готвят още храна
На следващия ден поехе отново към София. Вижте по-интересните снимки от събитието.
Една седмица отпуск
Веднага след тиим билдинга излязох в отпуск за една седмица. Без конкретна причина – просто да си почина малко, имах нужда. Всеки ден спах до 11-11 и половина, гледах филми, размотавах се и общо взето това. Свърших си и малко работа из къщи. Определено ми се отрази добре спането и ми възстанови силите.
Рожден ден на Косьо
На 11 юли (събота) заминахме за село Кози рог, да празнуваме рожденния ден на Косето. Трябваше да сме в Рибарица, но той не успял да намери места за спане и каза, че „само на 60 км от Рибарица има едно село, в което има къща под наем, която ще ни събере“. Косьо си е Косьо, селото е на толкова километра от Рибарица, колкото Рибарица от София. Организацията му куцаше през цялото време, два пъти объркахме пътя, храната и алкохолът не бяха много, но пък за сметка на това си изкарахме готино.
Къщата, в която се настанихме, не беше нищо особено. Даже си беше голяма мизериика. Ама за 15 лева на легло кво повече да иска човек. Личеше си, че отвън са похарчени пари, за да се приведе във вид, ма и не кой знае колко впечатляващ вид. С една дума, въпросната къща не може да стъпи и на малкия пръст на „Къщата с червените врати“, в която бях на Нова година. Но пък имаше басейн и дори лошото време не ни попречи да се изкъпем в него и то на няколко пъти. Хах, басейнът също не беше нищо особено – изглежда в селото няма канализация (също както в Лесново), затова водата в басейна циркулираше. В единия ъгъл има тръба, в която водата се оттича, а в другия срещуположен ъгъл се влива. Водата се върти от електромоторна помпа. Отвътре басейнът нямаше дори плочки! Само груба замаска и синя боя . Но пък си беше с прилични размери (някъде 4 на 6 метра примерно), и 1.50 и 1.70 метра дълбочина в двата края! Такава нискобюджетна продукция трябва да си направя и на Лесново. Имаше план да хвърлим Косьо с дрехите вечерта в басейна като за честит рожден ден, но той толкова качествено си се напи, че сам си скочи
По-интересното около къщата е нейният собственик. Освен кмет на селото, Христо (адаш ми е) се оказа и участник в предаването на Нова ТВ „Сделка или не“, което по една случайност най-вероятно съм гледал, защото през цялото време се чудех откъде аджеба толкова ми е познат тоя човек. Всички съмнения отпаднаха като видяхме снимките на Христо с водещия на предаването, и кутията с номер 22, която той си беше запазил за спомен. Другото по-интересно беше, че човекът живее в същата къща, само че в друга постройка. За мен това си е чист мазохизъм – да посрещаш хора и да живееш на същото място. Явно досега само културни и спокойни хора са отсядали там, щото ние определено направихме лудница
И така, вечерта мина яко, слушаше се предимно поп-фолк и то 4-5 песни се извъртяха сигурно по 20 пъти, такива неща. Показах класа на перкусиите, макар че свиря едва за втори път, ма то който го може си го може
На сутринта рано си тръгнахме обратно, тъй като валеше и нямаше какво да се прави. Снимките от рожденния ден – тук.
- Орешака, Троян Този петък, събота и неделя бях в Орешака (5км от Троян), с екипа от FlashBG. Бяхме отседнали в комплекс Света...
- Малко до Слънчев бряг В началото на сезона бях убеден, че тази година за пореден път ще пропусна морето. Причината това лято беше същата...