В известен смисъл си прав, всъщност, не бях се замислял за това. Като че ли наистина фактът, че си подготвен за всевъзможни психарии и развитие на действието, прави филма някак си не толкова интересен. Аз го гледах заедно с братовчед ми, първата част на филма я гледах от неговия диск, т.е. и той е гледал Saw. През цялото време кви ли не неща ни хрумваха по въпроса какво ще стане по-нататък във филма. Т.е. зрителя очаква всичко и каквото и да се случи, някак си не прави толкова впечатление, така както в първия филм, за което си абсолютно прав и съм съгласен с теб.

Въпреки всичко обаче на мен филма ми хареса, като изключим развръзката, разбира се. А пък мисълта, че ще има трета част… направо ми се повръща от това .

Заключение: Поредното доказателство, че филми от този жанр, абе въобще култови филми, не трябва да имат продължение.

П.П. На брат’чеда обаче филма му хареса, и снощи спомена че с нетърпение ще чака излизането на третата част. Въпрос на гледна точка!

"Отново зрителя трябва да очаква неочакваното" – ето в това твое изречение се крие разковничето на въпроса, защо SAW 2, въпреки че е доста добре направен, все пак, така и така не може да надмине уникалната първа част. Защото, за разлика от първия филм, тук вече зрителят наистина "очаква неочакваното", подготвен е за психариите на Пъзела и т.н.

Иначе финала няма какво да го коментираме – точно той ми развали цялото удовоствие от филма.