5 август. Измина точно една година от големите наводнения през 2005. На тази дата, точно преди една година, започна всичко. След като с дни не беше спирало да вали пороен дъжд, язовирите се напълниха, и… започнаха да преливат. Реките излязоха от коритата си, повличайки и рушейки всичко по пътя си. Подпочвените води се покачиха, мазетата и приземните етажи в много селища се наводниха. Реките в с. Раковица пък напълниха дворовете на хората с тонове пясък, тиня и наноси. Мнозина останаха без покрив. Бяха разрушени мостове, пътища; река Лесновска беше буквално изкъртила някъде около 200 метра от асфалта на Ботевградското шосе, непосредствено преди Долни Богров. Елин Пелин беше откъснат от света, а заедно с него и околните селища…
Ужасът беше пълен, паниката – голяма. А продължаваше да вали…
Датата 5 август 2005 година беше върховата точка на наводненията в Софииска област. Беше петък сутринта. Пътувах за работа, минавах през маршрута Гара Ел. Пелин -> Нови хан -> София. По пътищата имаше огромни локви, колите едвам преминаваха. Някак си се добрах до работа. Там цял ден прекарах в тръпки и не се отлепвах и за миг от радиото – там говореха, че язовир Огняново прелива… И продължаваше да вали…
Тръгнахме да се прибираме към Лесново. По пътя слушахме по радиото за наводненията и за това как Елин Пелин вече е наводнен. Бързахме, за да си видим домовете… А в Лесново всичко изглеждаше спокойно. Като изключим, че нямаше ток и вода, всичко беше наред. Очакваше се да няма вода доста време, тъй като хората говореха, че помпената станция била наводнена и помпите са спрени, за да не се ‘изпържи’ някой.
И така, без ток и вода, тръгнахме към София, с идеята да прекараме няколко дни там, докато се пооправят нещата. А не спираше да вали… По улиците и пътищата вече буквално течаха реки. Взехме набързо всичко необходимо и тръгнахме. Колите едвам премихаваха през огромните локви и течащите по пътищата реки; много от тях бяха закъсали.
След като пристигнахме в София, имахме възможност да чуем новините. Тогава съобщиха, че голяма част от Елин Пелин и околните села са наводнени, и че всички пътища до Елин Пелин са блокирани, и може да се стигне само с БТР. Аз бях с леля ми и вуйчо, майка ми беше в Елин Пелин. Така почти 5 дни семейството ми беше разделено, чувахме се само по телефоните. Истинско бедствие. И страшно много се притиснявах за дома си.
Най-после спря да вали. На 7 август направихме първия опит да стигнем до Лесново – неуспешен. Пътищата бяха заляти. А от магистралата, Елин Пелин и околностите му изглеждаха като едно голямо езеро… направо море. Потресаваща картина!
На 9 август успяхме да се добреме до Лесново, и да се видим с близките. Всички бяхме добре. И къщите бяха незасегнати, като изключим наводнените дворове и мазетата. Но можеше и да бъде по-лошо.
Едва сега, след една година, разказвам за наводнението миналата година. То остави траен отпечатък в живота ми. Виновни за това отново не се намериха – човешка грешка, или грешка на природата? Или възмездието на природата за човешките грешки? Това ще остане неразгадано, всеки ще си го тълкува по своему. Бяха отпуснати пари за бедстващите, както и за почистване коритата на реките, но само част от тях се уползотвориха по предназначение. Останалите? За лични облаги – не забравяйте, че живеем в България!
И сега, след една година, на 5 август 2006, над София се изсипа пороен дъжд, който продължи… 20 минути. Може би за да напомни бегло за събитията от миналата година…
- „Като заваля дъжд…“ "…та цяла неделя! Тихо, кротко, ден и нощ. Вали, вали, вали…" Елин Пелин Стана като в разказите, а скоро време...
- Наводнение! Айде пак! Пак наводнение. Историята от август ’2005 се повтаря. Положението тука в Лес Сити излиза извън контрол. Нивото на...
- Наводнение! (продължение) Тук: http://ickata.net/Navodnenie съм качил две клипчета, показващи на какво дередже ни е мазето. Незнам какво всъщност става, но щом и...