Типично по български

Някъде от септември миналата година почнах активно да играя футбол. Организацията тръгна от форумите на ФлашБГ, откъдето сме само аз, Владо и Марто. Останалите редовни посетители във форума са футболни инвалиди и не пожелаха да дойдат поне веднъж да поритаме. Не че ние не сме инвалиди ма поне сме ентусиасти. Останалите хора са колеги на Владо, техни приятели/познати, Крум от моя клас и така. Обикновенно се събираме и играем по 6-7 души в отбор. Ритаме на игрищата на Колодрум, в Борисовата градина, зад стадион „Българска армия“. Плащаме някъде по 5 лева на игра на човек, това за един час. Зимата плащахме по 7, 2 лева отгоре заради „отоплението“. Бахти отоплението – над игрищата опънаха един балон, а вътре беше страшен ветрилник заради компресорите, които поддържаха балона опънат духайки студен въздух. На моменти навън беше по-топло, отколкото вътре в балона.

Циркът около организацията на тези игрища, обаче, се оказа далеч по-голям. Повече от месец беше необходимо, за да се сложат нови очертания на игрищата (общо три). През това време стояха недовършени – примерно едното наказателно поле е завършено, и част от другото, или нещо такова. Очертанията представляват парчета изкуствена трева, но бели на цвят. Така докато на някои места тези парчета не бяха сложени и зееха дупки, се скъсахме да се изпопребиваме. Но това е бял кахър. И в преносния, и в буквалния смисъл

Първоначално базата изглеждаше горе-долу прилична. Горе-долу, защото екстри като мивки, душове и въобще място, където да се измиеш, НЯМА. Но пък и двете съблекални работеха, шкафчетата за дрехи се заключваха, имаше две химически тоалетни отпред на входа в които изобщо не миришеше на тоалетна, абе беше си кеф да се изпикае човек. Да, ама нещата тръгнаха на зле. Една от съблекалните вечно е заключена. Причини – неизвестни. Сега шкафчетата не достигат за всички и сме принудени да си изнасяме саковете на игрището, рискувайки някой по-силен шут с топката да счупи нещо вътре. Едната тоалетна изчезна, а в другата вече смърди та не се трае. Мивки все още няма. За сметка на това, обаче, след няколко усилени месеца работа, пичовете издигнаха непосредствено до игрищата ново.. кръчме. Да, кръчме!

Незнам какви пари печелят, но да направим проста сметка. Едно игрище струва 60 лева на час. Нека игрищата да работят 3 часа общо дневно. 3 х 3 х 60 = 540 лева. На ден. Съботите и неделите със сигурност са заети почти през целите дни, но и тях ги смятаме по 3 часа. В месеца грубо смятаме 30 дни – 30 х 540 прави 16’200 лева. 15 хиляди да взимат. Не – 10 да взимат – бахти, това са много пари! Колкото и разходи за наем, заплати и др. да имат, все ще остане малко и за няколко месеца ще се посъбере достатъчно бюджет да се погрижат за поддръжката на терените и условията. Но не би – дайте по-добре да отворим с парите едно заведениице, та да има къде потните пичове да смучат бира и да ядат картофи, пък и оттам малко парици да капят. Типично по български.

Още ви се чете? В такъв случай не бива да пропускате:

1. Карибски Пирати: На Края на Света Гледах филма… Пълна тъпотия. Първите два филма определено ми харесаха… за разлика от този. Тук вече историята съвсем са я...